Димитър Георгиев - Даков

Град Сирмиум бил основан в третото столетия преди Христа от панонските амантини, келтите скордиски и вероятно с помощта на трибалите. Една от възможните хипотези за произхода на името произлиза от взаимстваното тракийско име сермиос -течение, потой, порой, което при траките е близко до староиндийската дума за "течение" sarmah. Подобно допускане за подобно речно название на града е, че както в древността, така и днес градъте разположен по течението на река Сава по двата й бряга. Със сигурност се знае, че долното течение на Дунав се е наричало от дълбока древност Istar и вероятно средното течение на Дунав се е наричало от древните панонски жители Сермиос или с латинизираното Сирмиус, по топонимиката на които разпознаваме техния тракийски произход. Причина за подобно тълкование в семантиката на града Сирмиум е неговата близост до река Сава и река Дунав.  По-късното сръбско име на областта е Срем и то е производно на Сермиос. Сборното име на племената сармати идва от многобройния им състав - "народ като порой". Едно възможно доказателство е и град Сармизегетуза -град на сармати и гети. Наличието на сармати по тези земи е довело до името Сирмиум.
Друга малко възможна хипотеза е градът да носи името Сирмиум в чест на царя на трибалите Сирм.
По време на тетрархията на Рим, Сирмиум е столица на провинция Илирия. В  проповедите сред езичниците апостол Павел се спира първо във Филипопол, а след това през Сердика се насочва по Виа Милитарис до Сирмиум, където основава своя апостолическа църква. Борбите за нея между Рим и Константинопол стигат кулминационен връх, но църквата се опитва да запази своята независимост. Накрая постигнатото от Симеон обявяване от Цариград на българската църква за амтокефална и преобразуването й от архиепископна в патриаршеска, довежда до присъединяването на епископията на Срем, към българската патриаршия.