Димитър Георгиев - Даков

Множество антични имена нямат общо с днешното име на Пловдив. само едно от тях, тъй като траките били най-многобройно сред останалите националности се запазило. То било справедливо тържество на множеството над осталите малцинства. Затова когато някой казва, че траките били избити от римляните и се превърнали в малцинство, а тракийския език бил мъртъв, не му вярвайте, защото това няма нищо общо с истината. Едно от тези доказателства е тракийския произход на името Пловдив.
Историята е много по-дълга, но започвам с историята на царя, който дотолкова обичал конете, че и името му било конско, а и войската, с която побеждавал била специализирана на фаланги и на конни части - те си взаимодействали тактически и стратегически. Името на царя било Филип. Името произлизало от гръцките думия филия и хипос - кон. Превеждало се като "обичащ конете" - Philihippos или само Philippos. Той освен че разрушил и плячкосал града, заповядал да му изградят крепостни стени. Заедно с пропагандата за новоизградените стени, се разнесла и пропагандата, че Филип основал наново града. Римската инвазия не само променила името на града според римските правила на транскрибция - Phylippopolis, но и обогатила имената на древния град с още едно - Тримонциум. Филипополис продължил да се нарича и през целия период, когато е владение на ромеите. Името му се споменава като Филипи в "Послание към филипяните" от Новият завет на Библията. За първи път попада в границите на България при хан Крум, а официално е част от България при Маламир. В последстие преминава ту ръцете на българи, ту в ръцете на ромеите. Той е трайно завладян при царете Симеон, Петър и Самуил. Латините превзели града, а после градът бил превзет от Калоян. Пловдив отново е ръцете на ромеите - император Исак Ангел възстановил града от погромите на рицарите. По време на царуването на Иван Асен II градът отново се върнал в пределите на България.
Именно по времето на Симеон, с развитието на българската книживност, било формирано и българското наименование на Филипополис. Най-рано запализилият се български вариант на града е намерен в преписи на "Христинополския апостол" от XII век, запазени в Лвов и Киев под наименованието Плъп"дивъ. То било взето от наименованието на тракийското наречие Филипдава. При превода от римски и гръцки на старобългарски, звучните съгласни придобиват обезвучаване и често "у", "о", "и" ставали "ъ". Това било характерния начин на спелуване на българските букви, които зачитали съгласните и обеззвучавали гласните по подобие на изговарянето на азбучнит звуци. С други думи това била характерно старобългарско спелуване. Това не се случило само с Пловдив, но и със Силистра.
Така латинското Дурусторум става Дъръстъръм или на кратко Дръстър. Най-ранното име на Кюстендил от XIII Велвуздиум, при спелуването си дава Вълбъждъм или на кратко придобил звучното Велбъжд. Така Сердика като римски град се превънала в името Съръдъц, Сръдъц или Съръдец и в последствие в озвучило на Средец. Сирмиум претърпял подобно спелуване като Сердика: Сирмиум - Съръмъъм, което претърпяло озвучаването Сремм. Дори Турнов претърпял обратното обеззвучаване на Търнов. Това се случило и с имена на Ловъч, Кърън. Същото обеззвучаване се случило и Будим (така нарекли Бонония), който се модифицирал на Бъдин.
По същия начин Филипдава се обезвуззвучила на Пълъпъдъвъ и Плъп"дава, тъй като това е резултат от азбучното спелуване на името на старобългарски език. Разчленяването на сричките в това най-старо название е коригирано от бързото и лесното изговаряне на Плъвдава и Плъвдивъ, което се наблюдава след освобождението на България.
Оформя се се характерно изменение на п във ф, което е нехарактерно, но е маркирано от стремеж за сливане на звуковете в едно цялостно име. Както е известно от граматиката на звучната съгласна "б" съотвества беззвучната "п", а на звучната "в" съответства беззвучната "ф". В случая със старобългарското име на Пловдив, Плъп" дивъ, този фонетичен състав не добринася за слятото фонетично изговаряне на името. Изговарянето на втория звук "п" разделя името на две отсечени части. Ето защо в епохата на възраждането това име, възприето от старите сталобългарски източници за нуждите на слятото и лесно изговаряне се видоизменя на Плъп"дивъ в Плъфдив--> Плъвдив, което обуславя слятото изговаря на звуковете в едноцялостно име. Изцяло може да се оспори съществуването на названието Пулпудева. Невъзможно е точното съответствие или транслитериране между Филипополис и Пулпудева, както е и налудничава да се смята Пулпудева за тракийски превод на Филипопол.
Преходът от п във в, който е нетипична звукова трансформация е обусловен от нуждите на лесното и бързо изговаряне и от спецификата на името Плъп"див.
Вероятно името Пулпудева е плод на научна фикция. Истинския вариант на това име е Пълъпъдъвъ.