Всеки ден вие бързате. Животът обаче не бърза - вашите ангажименти не са негов приоритет. Животът, в който вие бързате и животът, в който вие живеете, не са едно и също. Те се разминават по бързината на изтичане на времето, по цели, по ангажиментите и отговорностите, по визията, по свободата и покоя, по мислене и усещания. Бързината в действията не върви сама, тя винаги върви в обща крачка с умората. Те обаче имат различно въздействие върху съзнанието. Бързането не дава възможност за нормалното протичане на мисловните процеси, то свива съзнанието само върху целите, по които се бърза, останалите нужди, цели, мисли, желания, са сведени до пълен минимум и в този момент дори забравени. Следователно бързането и забързания начин на живот ограничават нашето съзнание, най-малко като не дават възможност за нормалното протичане на мисловните процеси, макар че нарушенията са по-дълбоки. С времето хората незнайно как се превръщат с бързащи автомати с много малко желания и цели. Ако беше само бързаното, може би щеше да има изход от тази клопка. Но ако към него прибавим и умората, преумората, свръхумората, тоталното физическо и психическо изтощение - екзекутивната роля на часовник, превърнат в култ с преуморен собственик, тогава заключението на подобен психичен живот ще бъде: самоосъдил се на каторга. Щом вие сте се осъдил и сте поели тази отговорност, жалаете да вегетирате така, никой няма да е в състояние да ви измъкне от порочния кръг, тъй като вие носит огромната отговорност за себе си. Вие и само вие във положението ви на зависим независим, зрял индивид. Бързината не ни дава възможност да помислим дори, че сме роби на обстоятелствата, на външни явления, които са смазали нашия вътрешен свят. Май се налага да репликираме подобни разсъждения. Не би могло да се стои с гладен корем на спокойна зелена поляна. Затова правим компромисите. Те ни косват много. Правят ни зависими, защото нуждите и условията с които се съобразяваме, ни правят зависими и нашите нужди остават пренебрегнати. Затова много делови хора, когато отидат на работа сядат на бюрата си и имитират работа. Един пуска гугл спрявка, друг гледа програмата в кината, трети обменя бързо два лафа на скайпа. Всичко това в работно време разбира се, тъй като човек се чувства ограбен от работата, която върши. Започва големият театър на колела. 
В края на работния ден, човек се връща уморен - никой и нищо не е състояние да го накарат да мисли. Нужна е телевизионната кутия, която да го забавлява - тя няма да го накара да мисли, защото вътре в телевизията, хората работят не за да замислят, а да забавляват. Вие сте забавляван, тоест залъган, че днес сте имали деня, който сам сте поискали. Дори и съзнанието не може да осъзнае каторгата на днешния ден. Защо?
Защото е блокирано. Уморените хора не мислят. Бързината е убила 1000 мозъчни клетки. Умората още толкова. Съзнанието почива от умората, за да възстанови на другия ден поне 1000 клетки. Нищо не е в съзстояние да ви замисли, освен нещо спешно, екстремно, което ще ви изтощи последните останали сили.
Несъзнаваното е обзело вашето съзнание - стереотипите, навиците, автоматизмите за ходене на работа - събуждане, тоалет, обличане, чанта, телефони, автобус,  малко вървене пеша, стълби, офис. Съзнанието е подтиснато и изтиканов една малка периферия, където едвам му се чува гласа. Вие сам не чувате неговия глас. Азът ви е пленен от автокаторгата. Срамът, вината, общественото мнение ви помагат да бъде действащ автомат, пред перспективата да бъдете свободно и спокойно себе си. Вие се намирате на един сюрреалистичен айсберг, където реалността е понятие извън реалността.
Ако към тази картина на прочут художник сюрреалист, прибавим изтласканите мисли, на които им е забранено да се появяват в "аз-а" ни, ако напишем подробен списък на комплексите, които ни ограничават да бъдем свободни, тогава ще видим наистина колко тясно и малко е местенцето, което нашето съзнение заема в главата ни - пренесли сме сюрреализма от външната действителност в главата си, а това не е никакъв реализъм. Логично е да се запитаме кой и какво е останало от нашия аз, който сме сигурни, че сме познавали.

ставаш все по-добър в писането ,а разсъжденията ти са много правдиви.
Радвам се ,че те познавам макар само виртуално!:)

Не знам дори коя си, но бих искал да се представиш, защото така мнението ти е безлично

Хаха

Хаха
Поздравявам те за написаното!