Най-големите трагедии в човешката история в личен и социален план е пораждало както кръвосмешението, така и също толкова ужасния Едипов комплекс. Всичко това показва, че човекът е бил полигамен и промискуитетен вид в началния процес на еволюция.за несъзнаваното то няма по-добър във всеки един аспект от този, който се грижи за него, обича го и го е родил. Едипово-Електриният комплекс е изначално зараждащ се комплекс, който нито родителите, нито обществото, нито психолозите могат да разрешат, а само да обяснят. В действителност всяко дете преминава през Едипов или съответния за пола Електров комплекс. При доброто родителско партньорство и взаимотношения с детето, т.е. когато любовта има два източника, той спонтанно угасва.  Детето се чувства двойно по-богато. Най-ужасните катастрофи се случват когато Едип или Електра комплексите продължат да персисистират и в зряла възраст. Можем освен всичко друго казано за тези два комплекса, да уточним че главния виновник за тяхната поява, развитие, кулминационен връх и персистиране, е липсата(дефицит) на любов от страна на неидетифициращия родител при Едип комплекса и липса(дефицит) на любов идентифициращия родител при Електра комплекса. Това е така защото при липсващ родител е налице липса, а при наличието на неспособен да обича родител е налице дефицит.
В миналото тези именно истории са били в основата на прочутите трагедии на Антигона и Едип, чиято главна цел е да въздействат морално на либералното древногръцко общество, което в своя зародиш все още е имало склонност да изпада в положението на Антигона, Едип и други отклонили се от общоприетия морал.
Вероятно липсата на една обич, която принадлежи по право на един индивид, каквато е майчината или бащината, завинаги осакатяват човека и правят от него един съвършен неудачник, човек пълен с беди, неуспехи и разочарования. Вероятно тази липсваща и несъстояла се любов не може да бъде заменена с нищо, нито да бъде компенсирана с други средства.
Трябва да уточним, че комплексите на Едип и Електра са вкоренени в развитието на всяко едно дете съобразно неговата полова идентификация и са неразривна част от нея. Тяхното персистиране и закрепването им чак до зряла възраст е катастрофално за индивидите, които подхранват подобни комплекси, а това персистиране на въпросните комплекси е породено от трайния дефицит или липса на любов от страна на единия родител.
Ако се случи така, че и двамата родители са дефициенти на родителска любов спрямо детето, тогава личността му е незряла и неоформена. Налице е дълго персистиране на "то" психичната инстанция.