Името на река Днепър,  Бористенес е споменато от Херодот през V  век преди Христа, а по-късно и от известния античен географ Страбон. Очевидно древните имайки добри познания върху географските обекти, са сравнявали река Днепър с Дунав на Запад и с Дон (Танаис) на изток, в сравнение с които тя е по-маловодна. Това е дало основание тя да бъде наречена тясната северна река, което именно означава името й Бористенес. Тъй като реката през зимата е скована от ледове, името Бористенес може да се преведе като "потокът на Борей".
В корените на днешните реки Дон, Дунав, Днепър и Днестър участва синкопираната дума дану, която означава река и е идентична с името на древна хиндуистка на богиня на първичните води.
Богинята Дану имала синове с името Danava. Те се обърнали срещу боговете и били победени. След тяхната загуба били затворени на дъното на океана. Името на река Дунав,често наричана Дунава, точно отговаря на името на демоните Данава, с което името обозначавало пакостливата й природа да наводнява обширни равнини и низини по време на своето пълноводие. С тази хиндуистка етимология реката пряко се обвързва с богинята Дану и нейните непокорни синове Данавас.
Имената на градовете Новиодунум, Сингидунум и други са свързани с името на реката.
Името Danuvius е от индоевропейски произход и идва от корена deH2nu- »река« , което често се появява в имената на реки (Rhodanus, Don, Dniestr, Dniepr).
Най-прочутото изображение на Бога е на траяновата колона в Рим, където Данувий е показан като типичен речен Бог с голяма прилика с римския Нептун.

Всъщност от най-стара древност на водата и водните източници се придавала божествена природа като източник на живота - доказателство за това са всички природни митологии. Това твърдение използваме като аргумент защо индо-европейските думи за извор и божество са така сходни: dhew(i)na или dhew-eina буквално значи извор, a PIE deiwos и PIE deiwih съответно бог и богиня. Сравнително лесния достъп до равнината на река Дунав от степите на Скития и от север откъм страната на Западните Карпати е водило до честа смяна на етническите поселения, което се свързва и със смяната в имената на реката от Истрос през Истер до Дунав. Преди да бъдат погълнати от други народи се смята, че поселението около устието на река Дунав е търгувало по море с други понтийски народи от областите на Битиния, Пафлагония, Понтус, Фригия и други, както и е била налице миграция на хора от тези райони към плодородната делта на реката. Смята се, че още преди колонизацията на елините в района на Истрос е съществувал добре развит култ към Ищар - богинята на плодородието, пренесен от Азия. Построената близо до делтата на Дунав елинска колония около 630 година пр Хр., а според някои сведения и по-рано, приема името на близката река.




Данувий - речен бог