Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2009 12:05 - Лингвистична хипотеза за северното и южното поречие на река Дунав
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
2



Малцина знаят, че на български в Румъния се е говорило до края на 19 век. Следователно изкуствената разлика в наречията на двете страни е създадена от мащабна политика и културна инвазия за народностно самосъзнание у северните ни съседи.
Въпреки това солидната речна граница на голямата река е създавала значетелна географска изолация, която се е нарушавала главно при големи политически походи и постоянно от крайбрежното население, чийто поминък е свързан с риболова.
Както името на нашата съседка Romania, така и езика, показват ясна тенденция и гравитация към латино-римската културна общност и както често пъти с някои поробени народи,васалния народ придобива културата на поробителя, при това с цел народностна идентификация. 
Макар често да се е случвала миграция на племена от двете страни както на неродствени на траките народности, така и на самите траки от двете страни, наречията от двете страни са запазили своята идентичност. Като пример можем да дадем изтласкания по време на римските походи Аларих в територии над делтата на Дунав, който със сборна формация от племена пресича реката на юг, за да ликвидира окончателно Рим. В обратната посока можем да посочим миграцията на трибалите и включването им като федерат в пределите на империята на Скорило и Децебал, които бягат от териториите си, за да се спасят от римския гнет.
Най-сигурното доказателство, че е налице диалектно различие на тракийския език в двете общности от двете страни на река Дунав е разликата в наименованията на градовете в различните области на Мизия и Дакия на север и Румелия на юг. Строго локалният характер на поселението на траките е един от сигурните белези, който можем да възприеме като доказателство за техния автохтонен произход на Балканите, а така и преките близки връзки на тракийския език с индоевропейския език. Интересът им към златото е също толкова стар, както и интересът на вавилонците и доказателство за това е варненския некропол. Неусложнените и семпли конфигурации на детайлите на златните предмети са сигурен довод за едно от най-ранните форми на златарското изкуство по света. Варненският некропол е сигурен реален източник за реалното датиране на халколита. 
Топенето на медта осигурило на траките големи количества злато, което се предавало по наследство и служело като най-стара разменна монета между царските родове, в случаите на размяна на стоки в неплодородни години.
Златото и езика спасявали народите, защото те били средставата за съхраняване на опита и богатствата на човешкия род. Също те в различните обстоятелства се превръщали и в сигурно смърт за човешкия род.


image
image



Тагове:   река,   хипотеза,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 8891007
Постинги: 5145
Коментари: 9927
Гласове: 17525
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930