Актът на любовта не е едно просто физическо сливане. Тя е сливане на емоции, близости и различия, сливане на еднакви претенции и идеали за любовта, еднакви предпочитания, еднакви вкусове. Тя е безусловно приемане на другия, но не като чужд, а като вече приет безусловно избор. За да се приеме една любов, тя трябва да се е доказала по много начини. Най-важно е доверието. Следва оправдания и неподменен избор и търсенето на допирни точки- интереси, вкусове, занимания, които в крайна сметка да допринесат за задълбочаване, продължителността и устойчивостта в една любовна връзка.
Няма ли прелюдия в една връзка, тя просто е изсъхнал клон, на който две маймуни се клатят еднократно.
Актът на любовта е сливане на две различни души в една, която мисли и реагира като едно интегрирано цяло, като един интегриран консорт, който им дава надежда, че могат да образуват едно семейство, което да се бори с предизвикателствата. Всъщност хората винаги държат на това дали могат да се толерират, понасят, а не дали са достатъчно хармонични за създаване на общ съюз. Оттам често се случва добре разбиращи се партньори, да не са добър екип в разрешаването на проблеми. Нужно е повече от хармония за справянето с живота.
Може би само аз да съм така настроен, че виждам в любовта за една вечер нещо гнусно и подло, страхливо и недостойно.