Материалният човек не може да има вътрешна идентификация. Неговата идентичност има външен локус  - концетрирана е върху притежанието, което не може да има вътрешен еквивалент и е възможно да съществува само и единствено извън индивида. Този феномен се получава така, защото човек, чийто стимул е материалното, не се разсейва извън тези си цели и не поддържа съдружни с неговия основен интерес други разнородни интереси, но не е възможно притежанията да бъдат вкарани вътре в него. И затова той говори, че в джоба си има 100 000 лева, че има три апартамента, 5 вили и страшно добра кола, която е най-новата мода. Може би сте наясно какви примитивни следи остава такова едно поведение. Обикновено голото желание за притежание е движещ стимул, за което пречките и средствата за постигане не са от значение. Кухината в която вибрира всеки един емоционален тон е зловеща, тъй като емоциите имат своите материални аналози. Духът е "привидно удушен" или по-скоро роб на нарастналото желание на притежание. Желанието за притежание набъбва и хипертрофира, както мускула на атлета.