В нормалната синусиоида на ежедневието обикновения човек се лута между състоянията на умора и почивка. Всеки здравомислещ човек възприема умората като заплаха и като сигурен сигнал за почивка, усеща нейните предупредителни сигнали. Обаче в кариеризма, в амбицията, в натрапливостите и в депресията умората и стимулант. Това е така, защото при тях често е налице презрение от страна на околното извън свръхценната цел. Изтощението е некомпенсирана умора. Тя е загуба, дефицит на индивида, невъзможност за активна и ефективна адаптация, невъзможност за реална и обективна преченка като последствие от разрушителната сила на източение. И може би се питате как едно изтощение ще бъде стимул за действената личност. Нещо повече преумората и крайната му форма изтощението са стимули дори при случаите с недействени, депресирани, защото тогава те доближават депресирания до свръхценната идея за бездействие, за покой, за избягване състоянието, в което настъпват промени. Защото депресията е липса на налягане във движението и радостта от него, в резултат на което емоциите са негативни, докато е налице налягане за покой, запазване на непроменено статукво, за безсъдържание и дори за смърт. Ако както виждаме на депресивната личност й е нужен покой то точно свръхумората и изтощението ще са най-добър стимул за изпадане в покой въпреки мъчителните емоционални изживявания.
Сега е нужно да обясним защо изтощението е най-добър начин за стимулация и за движение. Или по друг начин зададен въпроса звучи така - защо на съвременния човек му е необходима свръхумората и изтощението и съзнателно ли се стреми той към тях?
Отговорът е да.
Съвременният човек на действието съзнателно се стреми към изтощение. Така той е безусловно сигурен, че е положил максимално усилия, необходими за постигането на желаната цел.  Съмненията от страна на околните и отстрана на самия себе си могат да бъдат окончателно ликвидирани със законното физиологично настъпване на изтощението. Достига се абсолютният край чрез бурното, еволюиращо, постъпателно или неравномерно постигане на целта. И сега представете си, всички ви казват, че сте изморени, но вътрешния глас ви казва - "Нямам право да се изморявам, продължавай напред без да хленчиш, хайде, дай всичко от себе си и отложи почивката, оято те връща назад". В динамичното ежедневие 5 милиарда души си казват точно това. Иначе всички биха искали да се почувтват хора и в ден понеделник да останат по домовете си, но те нямат право на почивка. Така човек инвестира във  време, отлага живота, които отлита покрай него и инвестира във времето-пари. Даже да си празен отвътре и безсъдържателен, ти си контейнер, който бързаа но постига целите си и не нарушава правилото, че времето е еквивалент на парите. Човек печели средствата, губейки живота си. А когато настъпи момента, когато изтощението трябва да бъде заредено, тогава и депресията е напълно сигурна, закономерна. Освен, че мозъкът вече не е същия, че очите не са така добре гледащи, че зъбите не са така здрави, и че ставите не са така твърдо носещи, рухналия емоционален свят не е така истински и може да бъде безвъзвратно загубен.
Бързащият човек, този който свръхоценява формулата, че времето е пари, не може да си позволи същински наркотик - той би го отклонил от съдържателната релация време-пари. Стимулът също трябва да има наркотична природа, но не самия той да бъде наркотик. Какъв по-добър наркотик от свръхотдаването на работа, към материализиране на интереса, към отпадане на второстепенните интереси, които създават фон на разсейване и само отклоняват от набелязаните цели. Изтощението е доказателство за положените прекомерни усилия, но и сигурен белег че стресът се превърнал в некомпенсирал и неовладяем дистрес.
За да не умре от изтощение мозъка се превръща в тръба, в която съзнанието е стеснено и то е възможно да продуцира единствено дребна по вид стока свръзана само със свръхценностната идея. Така мисленето се превръща в едно бедно тържище, чиято основна грижа е отлагането на почивката за нуждите на свръхценната единствена идея. Тронът й не може да бъде зает от нищо съпътстващо - камбанарията може да побере една голяма, но единствена камбана, защото проектантът се е погрижил тя е една единствена, а и конструкцията не позволяват закреването на други, дори и малки камбани. Индивидът и тялото страдат, душевния свят е беден и страдащ, но целите са налице и са постигнати. Моралното удовлетворение, ме си жертвал всичко, заслужава загубите, които си понесал и за които ти самия нямаш дори зрение - нужни са ти нови очи, нови очила, нова глава, но те все още напълно не могат да се заменят.
Малки ли са последиците от изтощението?
Какви всъщност са промените след свръхумора и крайно изтощение. Те са свръзани с промени личността, неотстъпност, твърдоглавие, дефицит на вниманието, разсеяност, мислене в една плоскост, несъобразителност. Това са само дейности, засягащи функционалността на мозъка, но те са и най-важните последици.