Ранули е името на древен град, който е бил разположен на сегашното устие на река Ропотамо. Върху скалата с връх, наречен днес Лъвската глава, намиращ се над устието на реката, е крепостта дала началото на този град.
Добре запазените крепостните стени, изградени от огромни и добре одялани камъни, ограждащи огромна площ - 30 000 кв. м., го правят един от най-големите укрепени градове на територията на България.
Счита се, че по време на Римската империя Ранули е бил един от сериозните центрове по Черноморието.
Името Ранули има римски произход и произлиза от латинската дума ранула (ranula), която означава малка жаба. Основание да се приеме такова иронично и умалително  название на крепостта е непосредствената близост на крепостта до сладководните води на река Ропотамо. Изпълнената с живот река е огласяла крепостните стени и градския живот на това място.
Името Ранули може да се преведе като "градът на жабките" като умалителната форма на латински касае не същността на селището, предвид неговите огромни размери, а се пренася върху семантичната база на основната забележителност на селището - близостта му до реката.
В Хамбарлийския надпис от 812-813 г. е спомената крепост с името Ранули заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол - четири крепости, които били поверени под управлението на кавхан Иратаис.


  Поне три други български селища имат за именна коренова основа думата "жаба" - селата Жабляно, Къртожабене и Жабокрът.