Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2009 20:58 - Произход на името на река Осъм
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 13488 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 16.01.2015 20:43


Всяка култура оставя свой отпечатък върху топонимиката, но винаги търси приемственост и общи връзки с културата и топонимиката от преди нея, именно заради непреходността на вечните и оставащи неща. Като се започне от старото тракийско име на реката и се премине през римското име вероятно въз основа на местен хидронимен вариант - Асамус, което се превежда като "остър" (аналогично на латв. asmens ‘острие’) и се стигне до елинизирания вариант на името на реката Осмос. Българското название на реката приема еленистичната форма осмос. Думата осмос има две значения в гръцкия език - осми, което означава "миризма" и осмос, което означава натиск. Именно от осмос, със значение на дълбая, прониквам, прокопавам е произлязъл този хидроним. Името Осъм се е наложило едва в средата на 19 век. То не произлиза от думата за числото осем, въпреки аналогичното звучене, а от прякото изхождение на названието Осмос. От думата осмос произлиза и физико-химичния термин осмоза. Автор Д. Георгиев-Даков
image




Тагове:   река,   Осъм,   осмоза,


Гласувай:
4


Вълнообразно


1. анонимен - името на река Осъм произлиза от ч...
26.11.2009 21:07
името на река Осъм произлиза от числото осем, тъй като по протежението си реката заема формата на осмица. поздрави! :)
цитирай
2. анонимен - пп. / Страхотна снимка :)
26.11.2009 21:08
пп. / Страхотна снимка :)
цитирай
3. apollon - благодаря за изказаното мнение - ...
26.11.2009 21:32
благодаря за изказаното мнение - относно снимката - можете спокойно да й се наслаждавате без каквито и да било ограничения :)

иначе и на мен ми се искаше произхода на реката да е Български, но жалост не е - все пак името е българско но не значи 8 :)
цитирай
4. анонимен - Положението на водосборния ...
27.11.2009 04:45


Положението на водосборния басейн се определя с координатите между 42° 35' и 43° 13' с. ш. и между 24° 30' и 25° 20' и. д. Граничи на запад с поречие Вит, на изток с поречие Янтра и на юг със Стара планина. Административно поречието се намира в Плевенски окръг.

Река Осъм се образува от сливането на Черни и Бели Осъм, като за начало е приет Черни Осъм. Той събира водите си от връх Левски и м. Венците. Координатите на извора са 42° 43' 10" с. ш. и 24° 47' 00" и.д. при кота 1821 м н. в. В горното си течение Осъм има северна посока, от гр. Ловеч завива на североизток, като запазва тази си посока до гр. Левски и оттам, като прави отново остър завой, взема северозападна посока, която посока запазва до вливането си в Дунав – 5 км източно от гр. Никопол. Координатите при устието са 43° 12' 10" с. ш. и 24° 51 '40" и. д. Дължината на реката е 314 км с 2824 км2 водосборна област. Средният наклон на реката е 5, 7 ‰ . Гъстотата на речната мрежа е едва 0,4 км/км2. Причините за тази малка гъстота, изтъкнати при поречие Вит, важат с още по-голяма сила и тук. Най-малката гъстота на речната мрежа е при р. Мечка – 0,15 км/км2, и от десетината притоци само три имат гъстота на речната мрежа над единица, като с най-голяма гъстота – 1,6 км/км2, е Команската река.

Река Осъм в средното си и долно течение силно лъкатуши и прави големи завои и осморки, откъдето е получила и своето име. Това се отразява на нейния коефициент на извитост, който има значителна стойност – 3,1, и рязко се отличава от коефициентите на извитост на притоците, които имат стойност от 1,04 за р. Мечка до 1,6 за р. Суха.

Релеф на поречие Осъм

В областта на поречие Осъм се включват части от Стара планина, Предбалкана и Дунавската равнина.

Троянският балкан обхваща северните склонове на част от Средна Стара планина между върховете Капуджика (1521 м) и Ботев (2376 м). Дълбоките и стръмни долини, които започват от самото било на Стара планина със север– североизточна посока към р. Бели Осъм, са разчленили северния склон на по-дълги напречни ридове. Изобщо билото на тази част от Балкана е със стръмни южни и сравнително полегати северни склонове. Северните склонове са прорязани от няколко реки на множество дялове и разделени на доста голям брой ридове с направление юг – югоизток, север – северозапад или северозапад– югоизток. По-значителни от тях от изток на запад са билата и ридовете: Гребена, Дебели и Дълги дял, Жидов рът, Жални дял, Осинака, Присоето, Турлата, Ръта, Шипковски рът и др. На север от Шипковски рът чак до долината на р. Калник областта е осеяна с безредно разхвърляни върхове, била и хълмове, които по един или друг начин се свързват все с Васильовската планина. По-забележителни между тях са Голямата и Малката Изхвърленки, Урсел, Азмов камък, Момински камък и др.

От Васильовската планина между Червен бряг и в. Васильов се издига дълъг рид с посока запад– изток. Той е ограничен от юг с тясната и дълбока долина на р. Бели Осъм, а откъм север с долината на р. Ръждавец. Неговото естествено продължение представлява дългият и тесен рид Дивич, който достига до гр. Троян.

Почти всички изброени дотук орографски единици, които са с посока запад– изток, достигат р. Осъм, имат своето естествено продължение отвъд нейното корито дори и през коритото на р. Видима.

Сведения за дяловете от Предбалкана и Дунавската равнина са дадени в описанието на релефа на поречие Вит и поради еднаквия характер на тези части за двете поречия тук не се разглеждат.

Залесеност на поречието на р. Осъм

Водосборната област на р. Осъм е по-слабо залесена в сравнение с поречие Вит. Така от 2824 км2 обща водосборна площ са залесени към 590 км2, което представлява по-малко от 25%. От тях .към 270 км2 принадлежат на буковите гори, а останалите 320 км2 са заети от нискостеблени гори. Буковите гори се простират главно в Троянския балкан и заемат по-голямата част от него. Най-гъсти са буковите гори в горното течение на Черни Осъм. В предпланинския си участък водосборната област на р. Осъм е също добре залесена и затревена, но високостеблените гори отстъпват мястото си на нискостеблени такива и редки дъбови гори. Колкото повече се отдалечаваме от горното течение на Осъм и навлизаме в средната и долната част на поречието, толкова и залесеността намалява. Така, докато между изворите на Бели и Черни Осъм и местността „Велчовска" буковите гори съставляват 56 % от цялата площ, то между местността, Велчовска" и хидрометричната станция при с. Градище нискостеблените гори заемат 23 % от площта. Водосборната област в равнинния участък на р. Осъм наюлу от с. Градище е напълно обезлесена с изключение само на известни площи от десния водосбор, главно по брега, които са покрити с редки дъбови и нискостеблени гори и върби), заемащи едва 8 % от цялата площ.

Долина и корито на р. Осъм

За начало на р. Осъм се приема р. Черни Осъм, която води началото си от западната част на Троянския балкан, югозападно от вр. Левски, тече през тясна, дълга, с голям наклон долина в североизточна посока, приема един малък десен приток (Жидов дол) при с. Нешковци и при местността „Смесието" се събира с най-големия си десен приток Крайовищица. Последната дренира склоновете на в. Левски и в. Купена и прибира водите на няколко няколко десни притока, спускащи се от вододелния хребет между реките Видима и Черни 0съм.

От м. „Смесието" надолу р. Черни Осъм се отправя на север, приема няколко незначителни притока под с. Орешак, завива на запад и при махала Велчовска на около 3 км от гр. Троян се събира с р. Бели Осъм.

В този участък напречният профил на долината се изменя, като дъното й става по-широко, а склоновете – по-стръмни.

Водосборната област на р. Черни Осъм е силно залесена с букови гори, които се експлоатират от няколко горски стопанства, като за превозването им са прокарани пътища на доста голяма височина покрай Черни Осъм и Крайовищица. От с. Черни Осъм надолу залесеността започва да оредява, като постепенно буковите гори се заменят с по-нискостеблена растителност. Също така от с. Черни 0''ъм, понеже речната долина се вече твърде разширява, има условия за развитие на земеделие.

Речните долини както на Черни Осъм, така и на р. Крайовищица до м. „Смесието" са тесни, дълбоки, със стръмни и на места скалисти склонове. Речното легло е напълно аналогично на това на р. Бели Осъм с тази само разлика, че по дъното преобладават пс-едрите скални късове.

От с. Черни Осъм надолу речната долина значително се разширява, като дъното върху основната скала е затрупано вече с по-дребен влачен материал. Независимо от това р. Черни Осъм няма изразен пороен характер.

След събирането на р. Ч. Осъм с Бели Осъм малко под гр. Троян реката носи името само Осъм. Оттам надолу р. Осъм държи северна посока до гр. Ловеч, минавайки през пресечена хълмиста местност. В този участък (Ловеч-Градище) надлъжният наклон на реката става около 1 % .

В предпланинския си участък водосборната област на р. Осъм е също така добре залесена и затревена, но високостеблените гори отстъпват мястото си на нискостеблените такива – редки дъбови гори и пр. Речната долина е широка и сравнително плитка с по-високи леви брегове. Речното дъно е чакълесто – песъчливо.

Притоците от Троян надолу имат слабо изразен пороен характер, в резултат на което при вливането им в р. Осъм се образуват малки наносни конуси и речното корито на р. Осъм добива вече по-друг облик.

От гр. Ловеч р. Осъм навлиза в Дунавската равнина, държи до с. Градец североизточна посока оттам до вливането си в Дунав тече почти в северозападна посока. В този си участък поради извънредно слабия наклон на терена р. Осъм прави извънредно много меандри. От Ловеч чак до устието непрекъснато прави осморки, откъдето носи и името си Осъм. Напречният профил на долината е вече ясно изразен.

Водосборната област в равнинния участък на р. Осъм е напълно обезлесена с изключение само на известни площи от десния водосбор, които са покрити с редки дъбови гори.

Тук р. Осъм приема няколхо притока с чисто полски характер – р. Бара, Лом, Мечка и др. Към устието речната долина се изменя. Напречният й профил става трапецовиден със стръмни, но ниски склонове.

Речното легло, както се каза вече, криволичи извънредно много и е сравнително стабилно. При високи води се забелязва изравяне на конвексния бряг и слаби вертикални деформации. Дъното е песъчливо-тинесто.

Река Осъм се влива в Дунав при с. Черковна.


http://www.bluelink.net/water/dunav/osam_n/obshtihidrld.htm
цитирай
5. apollon - благодаря ви за мнението - за жалост ...
27.11.2009 13:07
благодаря ви за мнението - за жалост избора на имена в лингвистичен план за хидронимите и точния и характерен ландшафт на географските обекти понякога се разминават - бих бил радостен ако приложите и снимки като коментар и аргумент за вашето мнение
цитирай
6. анонимен - За Осъм
15.08.2012 22:48
Цитираното от "анонимен" не е точно - р. Осъм се влива край с. Черквица, близо до Никопол. А за името - защо трябва да се спори заради това, че на някой му хрумнало, че "Осъм" прилича на осморките, които прави реката, след като има исторически сведения откъде идва името.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14466870
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031