Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 23:39 - Завоювани територии на България през Първо Българско царство
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 4099 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.11.2009 19:43


http://anamnesis.info/resources/parvo_bg_tzarstvo.htm

Тракийски владетели

Таблица на Тракийските владетели

Титла Име Династия Години на управление Бележки
  Терес I (Τήρης)   475 - 445 пр.н.е. Одриски владетел. Основава първото тракийско царство, обединявайки съседните тракийски племена, след оттеглянето на персийската армия. Води дълги войни със скитския владетел Ариапейт, докато не определят за граница помежду си река Дунав. За да е траен мирът, омъжва дъщеря си за Ариапейт. Въпреки това след няколко години примирието е нарушено и Терес загива в битка със скитите
  Спарадок (Σπαραδόκος, Σπαρατόκος)   445-435 пр.н.е. Син на Терес. Сече няколко вида монети. Управлява за кратко вероятно югозападна Тракия като парадинаст.
  Ситалк (Σιτάλκης)   431 - 424 пр.н.е. Син на Терес. Покорява гръцките колонии, а след това от такси и мита събира около половината от приходите на Атина в разцвета ѝ. В късната есен на 429-та година по молба на Атина със 150-хилядна войска навлиза в Македония. През 424 година Ситалк води война с трибалите, която завършва с неговата смърт.
  Садок (Σαδόκος)   425 - 424 пр.н.е. син на Ситалк
  Севт I (Σεύθης)   424 - 407 пр.н.е. цар на одрисите
  Хебризелм   390 - 384 пр.н.е. цар на одрисите
  Котис I (Κότυς)   381 - 359 пр.н.е. Тракийски владетел
  Берисад   358 - 352 пр.н.е. цар на одрисите
  Керсеблепт   359 - 341 пр.н.е. Владетел на Одриското царство, син на Котис
  Севт III   330 - 300 пр.н.е. Владетел на Одриското царство
  Вологез     жрец на бесите
  Дромихет     цар на гетите
  Буребист     цар на гетите
  Децебал     цар на даките
  Сирм     цар на трибалите
  Рез     цар на едоните
  Халес      
  Диегилис     цар на кените
  Зибелмий      
  Лангар     вожд на агрианите, воювал на страната на Александър Македонски
  Аруполис      
  Косинг      
  Ситас      
  Исант     цар на кробизите
  Октамасад     внук на Терес
  Скил     внук на Терес, брат на Октамасад
  Медок     (Амадокос), цар на одрисите
  Севт II      
  Месад      
  Кетрипор     син на Керсеблепт
  Ликей      
  Дромихет     цар на гетите
  Аброполис      
  Дидас      
  Аутлезбис      
  Барсабас      
  Буребист     цар на гетите
Последните тракийски владетели
  Реметалк I     Умира през 12 г.[1]
  Раскупорис     княз на тракийското племе сапеи
  Раскос     брат на Раскупорис
  Реметалк II   около 26 г.[2] син на Раскупорис[3]
  Котис IV      
  Реметалк III     Последният тракийски владетел, убит в бунта през 44/45 г.
Митични владетели
  Акамант      
  Пейрой      
  Марон     цар-жрец
  Пирехъм      
  Астеропей      
  Ликург      
  Бутес      
  Терей     цар-жрец
  Рабокент      
  Залмоксис     цар-жрец
image Представите за политиката на Рим като низ от нескончаеми завоевания са доста погрешни. Поначало римляните се стараели да живеят в мир със съседите си, поднасяйки им подаръци и привличайки ги на служба. От тях се формирали помощни войски, командвани от местните вождове. Покровителствайки "приятелите си" Рим започвал да играе ролята на арбитър в споровете им, намесвайки се във взаимоотношенията между племената, а също и във вътрешните им работи. Граничните царства и племена постепенно попадали под все по-голяма зависимост от Рим. Римските търговци, наблюдатели и съветници прониквали във всички сфери и на определен етап държавиците били лишавани от остатъците на суверинитета си и превръщани в римски провинции. От друга страна - усилването на съседите на империята винаги предизвиквало негативна римска реакция. В такива случаи последните нанасяли превантивен удар, ръководейки се от правилото, че е по-добре да унищожиш еди враг когато е слаб, отколкото да го чакаш да укрепне и пръв да те нападне.
От време на време римляните се опирали и на силата на съседите си. Така при избухналата гражданска война между Август и Антоний и двамата се опитали да привлекат за съюзник царя на укрепналото царство на даките - Котис.
image
Даже Август стигнал дотам, че да предложи на Котис брак с петгодишната си дъщеря Юлия. Царят обаче избрал съюз с Антоний. И настойчиво съветвал на повелителя на Изтока да пренесе бойните действия от Епир в Македония, осланяйки се на помощта на дакските войски. Антоний, обвързан любовно с Клеопарта, предпочел да се придържа към морето и египетската флота. Заради което и бил разгромен.
Август, победил опонента си, възнамерявал да почне война с даките. До това не се стигнало - в царството им започнали междуособици, след което в него нахлули сарматите и бастарните. В крайна голямата държава, основана от Буребиста се разпаднала на 5 части. Въпреки това, обстановката на Балканите останала напрегната. Властта на Рим свършвала до Родопите, нататък почвали дребните тракийски царства, които не винаги се държали приятелски към новите господари на света. Лоялни оставали най-вече одрисите. Бесите от друга страна, въпреки че формално се считали за подчинени, неведнъж опустошавали провинция Македония и Ахая, предизвиквайки наказателни експедиции от страна на Рим. По същия начин се държали трибалите, сердите и дентелените. Скоро на балканите се появили и нови "гости". Бастарните, победили даките, преминали Дунав и се разположили в Дунавската равнина.
Срещу тях бил изпратен Марк Лициний Крас /внукът на едноименния триумвир/. Той сключил съюз с даките и разгромил бастарните, убивайки собственоръчно вожда им Делдо. Част от бастарните била избита, а тези, които не били пленени, избягали отвъд Дунав. След това римляните се заели с усмиряването на непокорните тракийци. Най-сериозния опонент - бесите били победени през 28 г. пр. н. е. и тяхното светилище в Родопите било дадено на одрисите. Така последните символически получили върховната власт в Тракия и се превърнали във васали на Рим и правото да събират данъци от негово име.
image
Въпреки че в Тракия нямало нито римски чиновници, нито римски легиони, променената ситуация никак не се харесала на тракийските племена. През 12 г. пр. н. е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/, вдигнали въстание срещу одриския цар Реметалк. В боевете загинал братът на Царя - Котис, а пратената римска армия, под командването на Пизон също претърпяла поражение. Пизон успял да реорганизира силите си и да отблъсне племената от провинция Македония. След това в тракия пристигнали легионите под командването на бъдещия император Тиберий. На него му потрябвали три похода, за да разгроми траките и да сломи съпротивата им. Римските граници били разширени до Дунав, част от територията на покорените племена била включена в новосъздадената провинция Мизия, а останалите - присъединени към одриското царство на Реметалк.
В това време Август разпространил римската експанзия до естествените водни препятствия - реките Дунав и Рейн. В хода на няколко широкомащабни кампании от 16 - 9 г. пр. н. е. братът на Тиберий - Друз покорил келтските племена в Панония, Ретия, кралствата Норика и Винделиция.
Започнало и широкомащабната експанзия на Рим в Германия. През 9 - 6 г. пр. н. е. Друз покорил племената между Рейн и Везер и достигнал до Елба. Римляните обаче не се задържали дълго тук.
Освен това римляните били обезпокоени от създалото се силно маркоманско кралство в Бохемия, под предводителството на Маробод. Макар че последния нямал враждебни намерения спрямо Рим, било решено държавата му да бъде унищожена. Били събрани около 12 легиона. Част от тях трябвало да нанесат удар от Германия - по река Майнц, командвани от Гай Септий Сатурнин, а другите войски трябвало да настъпят от Норика под ръководството на Тиберий.
Но принудителните набори за войската, които римляните направили сред населението в Далмация и Илирия през 6 г., довели до въстание в тези провинции, оглавено от Бато. Бунтът обхванал и Панония. Възстанниците събрали огромна армия от 200 000 пехотинци и 70 хиляди конници. Легатът на Мизия Авъл Цецина Целер успял да удържи позициите си, благодарение на помощта на цар Реметалк. Тиберий побързал да сключи мир с Маробод, който проявил редко срещана лоялност и не се възползвал от напрегнатата ситуация. Легионите от маркоманския фронт били прехвърлени срещу бунтовниците. След три години и тежки битки въстанието било потушено през 9 г., когато римляните успяли да изпокарат ръководителите на панонците и илирийците помежду си.
Даките се опитали да се възползват от създалата се ситуация и започнали набези на римска територия. Но легионите на Август унищожили грабителските отряди и убили трима техни вожда. Пълководецът Гай Лентул минал Дунава и нанесъл удар по варварите, като хванал в плен 50 000 от тях. Те били заселени в Тракия.
През есента на 9 г. римските успехи били парализирани от възстанието на германските племена херуски, хауци и фризи, ръководени от бившия германски васал Ариминий. Три легиона /17, 18 и 19/ под командването на Вар били подмамени и изклани в Тевтобургската гора. Легионните орли били пленени, което било голям позор. Всички отвъдрейнски територии на империята били изгубени. В Рим било обявено извънредно положение и започнал принудителен набор на войници, които да защитят галските провинции от евентуални германски набези и да върнат изгубените знаци.
Маробод отново заел неутрална позиция. Тиберий не бързал да напада германците, оправдавайки се с неопитността на новоформираните легиони.
image
След смъртта на Август през 14 г. Тиберий станал император и изпратил срещу Ариминий сина на брат си Друз - Германик. В няколко кампании през 15 - 17 г. Германик смазал съпротивата на обединените племена, печелейки победа след победа. Всички германски села между Рейн и Везер били опожарени, а населението избивано без оглед и пол. Два от орлите били върнати /орелът на 17 легион бил върнат по времето на Клавдий/. Римляните събрали и погребали костите на унищожените варови легиони и вдигнали им паметник /естествено веднага разрушен, след като си тръгнали/.
Общите резултати обаче се оказали съмнителни. В кампаниите римляните претърпели загуби колкото два легиона, а местните племена не били покорени. Тиберий решил да се откаже от завладяването на Германия, заявявайки, че животът на един римски войник струва повече от хиляда германски такива. За граница на империята бил обявен Рейн, а политиката на Тиберий и приемниците му се свеждала до това да насъсква отделните племена едни срещу други.
Ариминий и роднината му Ингвиомар решили да нападнат Маробод, обвинявайки го в това, че не помогнал на германците в борбата им срещу Рим.
Предводителите на Херуските обаче се изпокарали помежду си и войната бързо приключила. Царството на Маробод също започнало да се разпада. Васалните му племена били недоволни от лоялната към Рим политика на вожда и се отцепили, преминавайки на страната на Ариминий. Маробод помолил Тиберий за помощ, но императорът отказал, обвинявайки Маробод, че не помогнал на римляните във войната им срещу херуските. През 18 г. след поредното възстание срещу него, Маробод избягал в Рим, където завършил живота си като частно лице. Местото на злощастния владетел било заето от вожда на свебите - Катуалд. След една година и Ариминий бил убит от роднините си, а царството му също се разпаднало.
Примерно по същото време починал тракийският цар Реметалк. Римляните разделили царството му на две - северната част дали на брат му – Раскупорис II, а южната - на сина на царя – Котис VIII. Раскупорис II обаче искал цялата страна за себе си и през 18 г. започнал война срещу Котис, когото успял да убие по време на пир. Римляните извикали Раскупорис II на преговори и го екзекутирали.
Разделението на държавата било запазено. Северната му част била присъдена на сина на Раскупорис II - Реметалк II, а югът на сина на Котис VIII, също носещ името Реметалк III. Понеже последният бил малолетен, за попечител бил изпратен римски наместник. През 21 г. одрисите вдигнали въстание срещу новия ред. Боевете продължили до 25 — 26 г., когато военачалникът Попей Сабин успял да обкръжи бунтовниците в планините и да ги принуди да капитулират. Последният тракийски цар Реметалк III живял далеч от родината си в Рим и бил приближен на Калигула. Императорът му върнал трона, но царят предпочел да се забавлява в Рим, а от негово име страната била управлявана от римски наместници до 38 г. След убийството на Калигула в Тракия настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Последният тракийски цар Реметалк II /сина на Раскупорис II/, управлявал до 46 г., когато бил убит от бунтовници. Taкa Тракия се превърнала в римска провинция през 46 г. по времето на император Клавдий.
При Тиберий римляните започнали да укрепват северо-източните си граници.
През 20-те години в Панония започнали да проникват язигите /сарматски племена/. На тях римляните им разрешили да се заселят между Тиса и Дунав, за да ги ползват както срещу германците в Бохемия, така и срещу Дакия. Били създадени и няколко флотилии - Панонски /на Дунав/, Мизийски /базиран в Томи/, Тракийски - в Перинт, Понтийски - в Синопа и Трапезунд.
Това се правело и за да се улесни предстоящата кампания срещу Партия и Армения. През 18 г. римляните сложили на Арменския престол Зенон или Арташес III. По време на междуособиците в Партия, в Рим избягали принцът Фраат и сина му Тиридат III. Тях искал да използва Тиберий, за да установи влиянието в тази държава.
Освен легионите, под командването на Луций Вителий, римляните привлекли за съюзници вождовете на албаните и царя на иберите - Митридат. За да противостоят на партската бронирана конница, били наети роксолански кавалеристи. Партския цар Артабан II изпратил в Армения войска под командването на сина си Ород, но тя била разбита. Тогава партския цар оглавил сам похода. Тиберий обаче ударил по тила на противника. Римляните организирали въстание на гръцките градове в Месопотамия. Един от васалите на Артабан също му изменил. В започналите безредици Артабан /по произход даг/ избягал при роднините си в средна Азия. На партския престол бил качен Тиридат, подкрепян от римляните. Това обаче не се харесало на партите и те се разбунтували срещу новия цар. В това време се завърнал и Артабан със скитски наемници. След нови боеве през 36 г. бил сключен мир между Рим и Партия. Митридат бил качен на арменския престол и страната била призната за васал на Рим, но не след дълго партите установили контрол, слагайки свой симпатизант на престола – Ород /управлявал до 42 г./. След това Митридат бил отново признат за цар на Армения, но управлявал осланяйки се на партите. В това време в Рим Тиберий умрял, а наследилият го Калигула не предприел нищо.
За да укрепят позициите си сред васалните царства в Мала Азия, римляните назначили Полемон II, който от 38 г. до 62 г. управлявал васалните на Рим области Понт, Колхида, а след превръщането им в провинции - до 74 г. останал управител на Киликия. Неговият брат Зенон или Арташес III е също е бил римски васал - управител на Армения до 35 г. Неговата по-млада сестра Антония се сгодила за Котис VIII, след смъртта на който тя станала регент на малолетния Реметалк III. Братът на Реметалк - Котис IX получил малка Армения - област югоизточно от Понта. През 48 г. Котис бил накаран от император Клавдий да абдикира трона на малка Армения в полза на Митридат Арменски.
Събитията, случващи се по Северното Черноморие също започнали да интересуват римляните. Боспорското царство, управлявано от съюзника на римляните Асандър изгубило контрола си над Танаис /в Делата на р. Дон/, чиито жители признали за покровители роксоланите. В избухналата война Боспор изгубил властта си над приазовските градове. В последвалия период царството било управлявано от потомци на Митридат Евпатор /или за самопровъзгласилите се за такива/. За да засилят влиянието си в този район, римляните сгодили дъщерята на тракийския владетел Котис VIII - Гепепирис за васалния управител на Боспорското царство Тиберий Юлий Аспруг. От брака им се родили двама сина - Тиберий Юлий Митридат VIII и Тиберий Юлий Котис I, управлявали царството след смъртта на Аспруг през 38 г. Император Клавдий обаче предпочел Котис I да управлява и изпратил наместника на Мизия Дидий Гал да го качи на престола. След гражданска война между Котис и Митридат VIII през 45 г., последният бил детрониран и завършил дните си в Рим. За да закрепят положението му и да възстановят авторитета на Боспор римската войска и флота предприели поход срещу Танаис и подчинили отпадналите приазовски градове. Котис управлявал до 63 г. Тогава бил свален от Нерон и от 63 до 68 г. Боспор също станал римска провинция. Император Галба през 68 г. качил на престола сина на Котис I - Раскупорис I, който управлявал до 90-та година.
Римляните дарили автономия на Херсонес, а Олбия, Тирас и другите западночерноморски градове, васали на сарматите не били закачани. Благодарение на военната и икономическа подкрепа от страна на Рим, през това време започнал новият разцвет на Боспорското царство. То се превърнало във важен работърговски център. Освен на роби, Боспор се превърнал в доставчик на зърно. Отглеждано в Приазовието то отивало за снабдяването на източните легиони на империята.

източник- римлянин






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14470372
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031