Постинг
15.11.2009 15:34 -
Мащабна корупция тресе висшите учебни заведения в Пловдив
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1493 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2009 16:08
Прочетен: 1493 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 15.11.2009 16:08
Преподаватели гузно мълчат заинтересовани. Студентите - гласът на нацията мълчи в удобството на извънредна заетост по плащане на семестриални такси. Обществото гузно мълчи. Вземането на изпит не е въпрос на знания, но ако въобще няма способности и познания, студента може да си купи изпита. Самата университетска управа стимулира процеса на даване на изпита или е уведомена за преподавателите, вземащи пари. Те дори са гордост на унверситетите ако може така да с каже. Цял некачествен поток от студенти образува цял неконкурентноспособен поток от безработни. Първенство сред пловдивските вузове държат Медицински университет с такса от 15 000 евро за подкуп на взимане на специалност и Пловдивския университет с такса от 1000 лева за купуване на изпита на държавен изпит и 1600 лева за готово разработена тема на дипломна работа. Разбира се всички студенти мълчат за това, защото иначе няма да завършат.
От Туин Пийкс през края на Иван Вазов до...
ТРЕТИ МАРТ в Пловдив - избягал паун и по...
Пауни от Пловдив ...
ТРЕТИ МАРТ в Пловдив - избягал паун и по...
Пауни от Пловдив ...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
za sajalenie tova se sluchva i v d...
15.11.2009 18:12
15.11.2009 18:12
za sajalenie tova se sluchva i v drugi uchebni zavedeniia u nas.
цитирайЛошо... Надявам се, че не се отнася за всички специалности.
цитирайстудент
обикновено беден, обикновено мързелив индивид, който пет години само пие, но нарича алкохолизма си "вишо"
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент със поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ручка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка- зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
цитирайобикновено беден, обикновено мързелив индивид, който пет години само пие, но нарича алкохолизма си "вишо"
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент със поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ручка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка- зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Търсене