Постинг
13.11.2009 00:55 -
Убийството и раждането в едно съзнание
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1019 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2009 20:06
Прочетен: 1019 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 14.11.2009 20:06
В реалността човешкото съзнание не подозира, че ние убиваме с мисли и раждаме с мисли. Всяко действие е интенция, но това не се разпростира само в реално извършваните действия, а в тази част от периметъра на живота, върху който ние си мислим, че не достигаме. Например говорим за смъртта на кучето, която ни изненадва и шокира и в същото това време, невъзможността да се справим с тъгата по любимия ни другар, убива много повече в нас, отколкото в самото куче. Най-перфектният убиец е не времето - то е една солидна благотворителност, а по-скоро нашето съзнание. Дори самата мисъл за смърт, особено подкрепена с емоционална оцветка, води до невидими последици. Същото е и с раждането. Когато човек се събужда и съставя план, той се настройва, че това ежедневие на рутината и привързаността към дадени действия като усърдие и работа, ще го направи по-сигурен и ще укрепи света около него. Правенето на план, предвиждането на нещата е влагане на устрем, сила и любов към визията за успех и градивност. Никой обаче не се замисля, че граденето на план е изграждане на определен вид любов и че тъкмо тази любов води до обилните плодове от всяка дейност. Времето не ни убива, то не ни състарява - това го правим ние - чрез мислите, чрез стереотипите, чрез повторенията, чрез дълбокото недоверие и негативност. Когато човек изразява мисъл като позитивна, той я обвива в специален целофан с етикет позитивна мисъл, стараейки се тя непременно да не се умърси с негативното мислене, което е навсякъде - човек иска да се увери на всяка цена, че светът е мръсен, злобен и лош, за да може така да се чувства значим и да оправдае своите действия и недостатъци като част от това недоверие и като следствие на лошия свят. Така чувството за реалност не ни помага особено - напротив, то ни кара да бъдем "роби" на едно закостеняло мислене и стереотипи. Това същевременно превръща мислите ни в камъни и скоро ние започваме да мислим за себе си като маса, стол, диван и срастваме с околната реална действителност. Потвърждение за това имат адвокатите на бракоразводни дела с разделянето на имуществото. Тези хора са пожелали живота им да бъде съвместен и той е станал такъв, при което заради огорчения и разочарования на съвсем закономерна основа, индивида алогично приема да зачеркне живота си, което е невъзможно. Хората не могат да виждат живота си в друга плоскост, те го фотографират само в една единствена.
Напълно съм убеден, че трябва да има приказки за възрастни. И ако някой направи от приказките една световна религия, той ще е най-добрия пророк на света. Всъщност точно това прави Иисус Христос - кара хората да вярват, че както той, така те могат да ходят на повърхността на водата и това наистина не е кой знае какъв поблем за съзнанието, но уви за закотвеното, робуващо на парадигми и материализъм съзнание, това е есенциален проблем.
Хората не живеят един единствен живот, противно на общоприетите очаквания, а хиляди, защото именно техните житейски плоскости на мисленето, ако то е богато, са различни. При това от хилядите течащи в момента възможности за живот, човека като уникалност в индивида избира само тази, която му харесва на него - в този смисъл съществуването трябва да се нарича не екзистенция, а есенциална елекция. Мисълта на човека и неговата визия за нещата, неговата изконна същност го водят към това, което самият той е замислял и утъпкал. Изненади винаги има - те са там където мисълта свръшва и трябва да бъде продължена. Тогава другото ни аз, за което въобще не подозираме се намесва и довършва изоставанета, недовършена и недомислена от нас работа, но то мисли така, както ние не бихме могли.
Какво е другото ни аз, зависи от самите нас. Понеже този блог започва, че няма безкрайно присъщи неща в себе си, освен самото съвършенство, не би следвало да мислим, че може да съществува само позитивна или само негативна личност - не може да има съвършен избор извън самите нас. Самото битие ни определя като грешащи определя известна степенност на позитивност и негативност. Мисленето като идея, начина на изтичане на мисълта, определя степените на позитивност и негативност. В реалният свят позитивното, крие след себе си негатива. Когато изгражда себе си, човек трупа или негативите, или позитивите, което поражда определен тип душевност, поражда дори социалното понятие за добър или лош. При трети индивиди типажът въоще не може да бъде определен. Като всичко в този свят, живота има две страни - същото като двете страни на една монета.
Кой да изгради нашето мислене е проблем на самите нас, на нашите страхове и илюзии, но най-вече на нашите приходи и разходи.
И накрая ще завърша с едно нескопосано определение за живота, за да не вярвате безпрекословно на всичко написано тук.
В живота важен е крайния резултат, а той не винаги е перфектен. Животът е примирение с това как да приемем несъвършенствата си с достойнството в една съвършенна за нас визия за живота.
Напълно съм убеден, че трябва да има приказки за възрастни. И ако някой направи от приказките една световна религия, той ще е най-добрия пророк на света. Всъщност точно това прави Иисус Христос - кара хората да вярват, че както той, така те могат да ходят на повърхността на водата и това наистина не е кой знае какъв поблем за съзнанието, но уви за закотвеното, робуващо на парадигми и материализъм съзнание, това е есенциален проблем.
Хората не живеят един единствен живот, противно на общоприетите очаквания, а хиляди, защото именно техните житейски плоскости на мисленето, ако то е богато, са различни. При това от хилядите течащи в момента възможности за живот, човека като уникалност в индивида избира само тази, която му харесва на него - в този смисъл съществуването трябва да се нарича не екзистенция, а есенциална елекция. Мисълта на човека и неговата визия за нещата, неговата изконна същност го водят към това, което самият той е замислял и утъпкал. Изненади винаги има - те са там където мисълта свръшва и трябва да бъде продължена. Тогава другото ни аз, за което въобще не подозираме се намесва и довършва изоставанета, недовършена и недомислена от нас работа, но то мисли така, както ние не бихме могли.
Какво е другото ни аз, зависи от самите нас. Понеже този блог започва, че няма безкрайно присъщи неща в себе си, освен самото съвършенство, не би следвало да мислим, че може да съществува само позитивна или само негативна личност - не може да има съвършен избор извън самите нас. Самото битие ни определя като грешащи определя известна степенност на позитивност и негативност. Мисленето като идея, начина на изтичане на мисълта, определя степените на позитивност и негативност. В реалният свят позитивното, крие след себе си негатива. Когато изгражда себе си, човек трупа или негативите, или позитивите, което поражда определен тип душевност, поражда дори социалното понятие за добър или лош. При трети индивиди типажът въоще не може да бъде определен. Като всичко в този свят, живота има две страни - същото като двете страни на една монета.
Кой да изгради нашето мислене е проблем на самите нас, на нашите страхове и илюзии, но най-вече на нашите приходи и разходи.
И накрая ще завърша с едно нескопосано определение за живота, за да не вярвате безпрекословно на всичко написано тук.
В живота важен е крайния резултат, а той не винаги е перфектен. Животът е примирение с това как да приемем несъвършенствата си с достойнството в една съвършенна за нас визия за живота.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Kasiopeia
15.11.2009 11:30
15.11.2009 11:30
poslednoto izrechenie e edna perfektna formula,edna sintezirana formulirovka za jivota .Prochetox statiiata s ogromen interes.Iska ni se da badem savarsheni, shtastlivi,bogati i zdravi, a istinata e,che ne znaem kak da jiveem, che triabva da ovladeem filosofiiata na sashtestvuvaneto.Ti davash pravilnata nasoka.
цитирайТърсене
