Димитър Георгиев - Даков

Няма друг народ като гръцкият по света с такава силна склонност към културни взаимствания и кражби на фона на парадоксалната си ксенофобия към всички останали народи - в това отношение доказателства могат да се намерят в аналите на византийските хронисти и в "История" на Херодот, в мненията на Аристотел, Еврипид, Софокъл, Аристофан.
Най-важният момент в Троянската война е самото признание на гърците, че троянците са негръцки народ и гузното разделяне на собствения пантеон от преди това усвоените чуждоезични божества като Артемида, Аполон, Посейдон, Арес, Афродита но страната на троянците. Това е откровенно признание, че тези богове не са изконно гръцки в категоричен смисъл, след като протектират вражеския народ на Троя. Всъщност какво е Троя. Това е древна столица на цяла военна коалиция - на всички малоазийски, фригийски, тракийски, ликийски, етиопски и мизийски племена, срещу част от тракийските племена, мирмидонците, и ахейците от  страната на гърците.
Оказва се, че Троянската война е първата регионална война, прераснала за мащабите на древния свят в Първа Световна война, защото именно става въпрос за сблъсък на племената от двата бряга на Егейско море. Дефакто това е първия военен конфликт между обединените Изток и Запад, който макар и регионален, носи всички белези на грандиозност за своето време.
В качеството си на народен певец и на творец Омир се опитва да замаскира ксенофобията и гнева на гърците спрямо троянците, но често пъти това не е възможно да се случи, защото контекста на действията на героите издават тази силна ненавист. С други думи агресора води пропаганда колко е лош защитаващия се народ на Троя, затова, че не желае да се предаде сам. Подобен свръхцинизъм само ни разкрива колко стара е политическата и военна пропаганда. Скалъпеният спор за златната ябълка и отвличането на Елена е един добре скалъпен политико-дипломатически предтекст на развилите се до безумие икономически апетити към препълнената с богатства Троя, която на всичко отгоре спира пътя на свободната търговия на гърците към Евксински понт - след падането на Троя започва старта на гръцката колонизация на крайбрежието на Черно море. Експедицията на Язон е не детска приказка, а  експлоративен икономически шпионаж по разузнаване за възможните пазари в Черно море. Победата на гърците увенчава техните усилия с пълната власт над протоците, което би следвало да означава, че те не са били допускани от протроянски ориентираните племена да търгуват в тези райони. Всичко това ни кара да мислим в обективното съществуване на антигръцка коалиция на племената не-гърци. А относно свидетелствата, че е била налице масивна и интензивна военна пропаганда със сигурност съдим от разказите преди войната относно стиковането и попълването на ахейския състав с герои като Одисей, Филоктет, Ахил и други, които откровено и открито са изявявали нежеланието си да участват във военния конфликт, но в крайна сметка са били привлечени от старото, но ефикасно средство на двойния подкуп чрез обещания - обещания, че при победа ще получат реципрочен на техните усилия дял от богатствата и ще се завърнат с харем от робини и кандидат жени. 
Продажността на двата лагера обаче е покъртителна. Продажни са не само гърците. Като такива се показват и съседните на гърците тракийски племена, териториално, политически и дипломатически (чрез династични бракове) обвързани с политиката на гърците. Ахил пък е живото доказателство за продажността на скитите, които както куманите и татарите от край време в по-късни времена са продавали своята военна сила за парите на ромеите. Народът на Ахил се появил от мравки с помощта на Зевс по молба на неговия син Еак и дядо на Ахил, но истината е далеч по прозаична и исторически приемлива. След чумна епидемия опустошила земите на Тесалия, обезлюдяването привлекло нови преселници от едоните и които гърците от съседните на Тесалия земи нарекли пренебрежително мравки, както мравуняците населявали нови територии. Оттам и името на племето мирм-едони. В този смисъл Парис и близките му били сънародници с Ахил и племето му по пряка пеласго-тракийска линия. С тази разлика, че Ахил по лесно се поддал на ахейската пропаганда, а и вероятно бил отраснал като дете на смесен династичен брак. Майка му Тетида била изконно гръцка богиня.
Десет годишната война ни разкрива колосални разлики относно политическото устройство на двата враждуващи лагера. Гърците били дезорганизирана племенна формация, в която основна държавна струтура бил градът-държава. Полисното управление наложило и изисквало силна пропаганда за събиране на войска от подобни либералиизирани структури. За сведение при сегашната демография страните от Балканите имат мирновременен военен запас от 160000 души, докато само древногръцките войници са 100000 в началото на Троянската война, като за десет години техния състав се е изменял коренно и тази цифри е двукратно достигната. Както показват самите набези и военното поведение на гърците, докато щурмуват стените на Троя в рамките на десетте години, са опустошени десетки по-малки градове, от които Троя се е издържала. Гърците са водели съзнателна политика на обезкървяване и икономическо сломяване на противника. Всичко това иде да покаже, че става въпрос за една организирана мрежа от малки градове с основен метрополен град Троя, която е политическа столица на областите Фригия и Битиния в онези древни времена. Елементарно би било да се мисли, че гръцките воини са изправени пред един единствен враг, още по-малко пред един единствен град - те са изправени пред грандиозна държава, чиято стратегия на отбрана е довела до колапс на военните сили, икономика и социална разруха и хаос.  Троянският кон всъщност е епическа парадигма, затова че гърците успяват да превземат града чрез помощ отвътре. Загубата на Ахил след убийството му от Парис, кара гърците да търсят крайни мерки в подкупването на защитата на града. Убийството на Хектор също деморализира троянските защитници. Самата Троя пада скоро след убийството на Хектор, което показва един реалистичен и естествен ход на катализиране на събитията едно от друго. По всичко личи, че лагера на троянците е гладувал системно от строгата гръцка обсада и само принудата за утоляване на инстикта към самосъхранение е довел до пробив в защитата на града. Троя сама се предава на нашественика - деморализирана и гладуваща. Това обаче не е достатъчно за гордият гръцки народ, свикнал да обира лаврите в една уж достойна битка, където е употребено максимум от геройството и мъжеството на гръцките воини. Именно заради тази вътрешна необходимост отново се намесва гласа на пропагандата. Тя крещи, че не Троя се е предала, а с помощта на хитрия и остроумен Одисей, лагера на гърците сами пробиват защитата на Троя, като това хитро начинание на Одисей, заради което измират невинни хиляди троянци и гърци, трябва да бъде откупено персонално от героя чрез неговата Одисея. И вече в самата Одисея, пропагандата прехвърля на Одисей цялата вина за страданията на гръцките войни, за убитите жертви. Забелязва се едно лавиране, в което грешките на обществото на воините, се изкупват достойно и геройски от Одисей и цялото негово семейство и царство, като всичко това е чудесна сплав от митично-мистични истории с ясни реалии от живота на героя, преукрасени с тогавашния идеал за неговия образ.
Изяснявайки голяма част от обстоятелствата около Троя, всеки би попитал какво общо има името на Парис във войната относно отговора на въпроса кой народ е представлявал лагера на троянците. Парис е централна фигура в дипломатическата колизия на Троянската война. Той е най-изтъкнатият предводител в лагера на троянците, колкото и гърците да се опитват да му придадат образа на изнежен, почти феминизиран принц със неустойчив и променлив нрав. Те обаче пропускат факта, че Парис е победител на троянските състезания сред всички троянци. Отново убийството на Ахил е само споменаване, че е дело на Парис с подмятането, че това е станало в гръб, за да се улучи петата на героя. Всички доводи на гърците в слабостта и подмолността на Парис, чиято чест се налагало често да бъде спасявана от самия му по-смел от него брат Хектор, остават слабо аргументирани. Разбира се ненавистта изначално произтича от отвличането на Елена и бягството на двамата в Троя, което прави Парис недостоен пред очите на гърците. Но нека не забравяме, че както в древността, така и до ден днешен в някои етноси основен ритуал предшестващ женитбата е кражбата на булката, което никак дори не се смятало за престъпление, още повече извършено от принц. Все пак обаче не можем да извиним Парис за предизвикания дипломатически скандал във фабулата на който, ни най малко и дори за миг не бихме могли да се усъмним. Слабостта на Парис да се влюби в най-красивата - Елена, е предадено от гърците като най-висш порок, без разбира се да се обърне ни най-малко морално внимание на огромните скандални истории с размяната на военната наложничка Бризеида между Агамемнон и Ахил и освобождаването на другата такава - Хризеида.
Две важни и замазани от гръцката пропаганда неща уточнихме. Троянците не са гръцки народ, като доказателство за това е самата ксенофобска пропаганда на ахейците спрямо тях. Парис не е слаботелесен и аморален, а силен, свободен и своенравен младеж, подтикнат да прави грешки от напора на своите любовни вълнения. Като застъпница на високия морал и закрилница на семейната чест Хера, а със нея и Атина, са основни врагове на Парис. Другият важен момент е, че на гръцкия разказ, поради изкривеното отражение на военната пропаганда, не трябва да се гледа с откровенна вяра, а напротив, всеки факт да бъде подлаган на разумен анализ. Освен случката със световно известния Паладион - Троянския кон, трябва да се изясни, че Парис с помощта на брат си Хектор, са авангарда на троянската войска. Доказателството за това е, че именно Парис е воинът, който отмъщава за смъртта на Хектор. Парис е този, който лично предвожда битките на троянците. По всяка вероятност не можем да вярваме на гърците, че Парис е оставил честта си в калта, оставяйки брат си да участва в двубоя с Агамемнон. Кой да участва в битката не е било лична прищявка, а политическо решение.
Не можем да виним Парис, че е подлец задето улучва в гръб петата на Ахил с лъка си, защото той именно се явява като воин в качеството си на умел и точен стрелец.
След всички лъжи за Парис идва ред за истината.
Името на Парис означава"борецът". Често е наричан Александър - прозвище, което той получава като военно признание за неговите способности като воин. Александър означава "защитник на мъжете си", което само показва, че презиран от гърците, Парис е уважаван сред троянците.
Заради лингвистичните особености по звуковото транслиране между п и б името Парис достига видоизмемено както и повечето имена на троянските герои и знатни лица, преминали в гръцкия език. В този смисъл истинското име на Парис е Барис и е най-старата форма на името Борис, което значи "борбен като барс". Като прабългарска дума името Барис ясно разкрива връзката на троянците с евентуални прабългарски корени. Фригийският произход на Хекуба и на Парис само доказва тази генеалогия. Името на брат му Хектор удивително прилича на прабългарската титла багатор, като съответно е елинизирано и означава "военначалника на стоте командира" - хекатор, произлизайки както от името на майка му Хекуба, така и гърцизирания вариант Хекатор, което при бърза вокализация е идентично с Хектор. Троя като морска държава няма да ни учуди ако е притежавала цар не с името Приамос, а с името Бриамос със значение "морският цар" или "царя на крайбрежните градове". И това име разбира се е елинизирано. И накрая по никакъв начин не би ни  изненадало името на бащата на Ахил Белей, вместо Пелей, което значи "най-красивия от всички", особено заради знатния и полубожествен произход, изхождащ от самия Зевс.
Има ли все пак правдива поука от сагата за Троя, разказана от самия Омир? Налице ли е вселенската справедливост? О, да. На всяка цена. Преди всичко защото Омир е социален творец. Той е певец - аед. Омир е бард на общественото мнение и глас на съвестта и морала. Именно защото своеволията в личното поведение на героите на Троянската война поставя в риск обществения интерес, като изключение от това правят само Хектор на първа линия и Ахил на втора, всеки един от героите на епоса е санкциониран, защото с рисковото си себично поведение е накърнил интересите на народа си и това е довело до неизброими жертви. Вселенският закон и справедливост са изпълнени. Затова именно произведението така силно вълнува всеки, който се докосва до него, защото то е общочовешко. В този контекст Парис пада мъртъв от отровната стрела на Филоктет. Агамемнон косвено виновен за смърта на безброй гърци пада убит от ръката на Орест, подстрекаван от собствената му съпруга Клитемнестра, Одисей страда десет години, губи своите верни другари и носи хиляди беди на своето царство и семейство, губейки всичко спечелено от войната. Приам пада убит по особено жесток начин от сина на Ахил - Неоптолем, като възмездие, че е подслонил Парис в пределите на своя народ и държава. Хекуба губи всичките си деца и обезумява, защото като майка е допуснала един от синовете й да бъде кърмен от мечка, в случая Парис, вместо да бъде отгледан с майчина кърма, ласка и грижа. Ахил пада мъртъв от стрелата на Парис, защото е виновен за смъртта на Хектор и за нечуваната гавра с трупа му, както и за много избити троянци. Хектор пада убит от Ахил, заради смъртта на Патрокъл в качеството му на най-знатния сред гръцките герои и заради много убити гърци. Каква невероятна баталия. Какъв силен драматизъм, който отвежда всяко действие към неговото последействие, с което категорично можем да твърдим за невероятната мъдрост на общественото съзнание, оставащо неопетнено от личния желания и произвол на героите и боговете. В конфликтността на боговете и героите от далечината изниква чистия образ на общественото съзнание, което се издига като времеви абсолют над героите и боговете, с което още повече е сигурен факта, че в бронзовата епоха е имало традиция всички герои да стават царе (правилото на най-силния, сръчния и умния), а всички велики царе да бъдат канонизирани като богове, както всъщност тази традиция продължава и в най-късната античност, когато най-прочутите висши държавници, царе и придворни са били канонизирани за светци, заради техните отличителни и безподобни заслуги.
Накрая общественият интерес е овъзмезден и тържествува.
Всичкото това преразказване на историята за Троянската война ни кара още веднъж да се замислим колко отдавна не съществува нищо ново под слънцето и как нищо свято и непорочно не е останало непотъпкано на земята.
И накрая не очаквайте нито от Омир, нито от гърците, нито от цяла Европа, нито още помалко от български историци, да ни кажат, че ахейците са воювали не с друг, а тракийците - най-първите заселници на азиатските българи на Балканите и Европа.
Това разбира се е едната по-малко вероятна теория за името на Парис, което го обвързва със скитското Барис. По вероятната теория е името Парис да е директно свързано с тракийските именни традиции. В този връзка на разсъждения името порис и другия негов звуков аналог борис са често срещани сред тракийската общност на Балканите. Ето и конкретни примери: Кетрипорис (от монети от 283-284 г. :  мъжко тракийско име Kετριπορις, Kεδριπορις, Kεδρειπολις, Kεδρoπολις; Cet(ri)p(oris), Добруджа, Ептапорис от Търновско и Разградско, Мукаборис -мъжко тракийско име (Mουκαβορις, Чирпанско; Mουκαβουρ, Новозагорско; Mουκαβουρις, Харманлийско), но съществува и варианта Мукапорис, Раскупорис (Pασκουπόρις, Pασκυπόρις), Дизапор и други.
Това е особено показателен пример за това, че културно-езиковите контакти между скити и траки са протичали от дълбока древност и на базата на общите им преди тези контакти принадлежности към една и съща подгрупа на протоиндоевропейския език.

Праисторически идол от село Дуранкулак, пазен и съхраняван в НИМ.

Колко добре си го казал:Нищо свято и непорочно не е
останало непотъпкано на земята"
За съжаление така е наистина.

В контекста на написаното и на изразения въпрос за историфициране на етносите преди и след Троянската война, смятам, че сагата за Троя пречупва всички исторически събития през една единствена призма - тази на ахейците. Троянците присъстват само, за да оправдаят героичните усилия на гърците. Не се разбира много за други народи, тъй като фабулата разглежда само два лагера на гърци и негърци. Както винаги визията е гърците да са единствени и срещу целия свят. Именно това е което подържа гърците толкова хиляди години, докато нашия народ се губи в демографска криза започнала след свършване на промоционалните детски надбавки от времето на Тодор Живков в края на 80-тте.