Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2009 03:13 - Неразбраният инстинкт за смъртта - естествена невъзможност на когницията
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1352 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.11.2009 03:17


Неразбраният инстинкт за смъртта - естествена невъзможност на когницията

Жизнеността и виталността на едно съзнание му пречат да има емоционална оцветка към смъртта. Единствено опитността в нейната посока, чести злощастни събития, могат да насочат мисловната сфера на човек в тази плоскост.
Тук обаче трябва да обърнем внимание на две от понятията на Фройд - либидо и мортидо, които сякаш остават в сянката на своите сематични означения и не будят точната представа за себе си. Това е защото понятията либидо и мортидо са толкова дълбоко и безотказно работещи безпредставни същности, които нито могат да се опредметят, нито могат да се изразят в адекватни им форми от човека. Той не може нит да обясни, нито да си представи например как виталната му сила претрансформира, сублимира и прелива своята енергия в енергия на либидото. Още по-малко понятно за съзнанието е мортидото. Двете системи макар да проблясват от време на време в пространството на съзнанието и то само при самонаблюдаващите се индивиди, способни на интроверсия и интроекция, не могат да се откъснат от своите несъзнавани корени и винаги остават забулени в една междинна агрегатна фаза между Аз и То. Либидото и мортидото могат да се проявяват, без да се обясняват, сякаш са автоматични приоритети. 
Иако в процеса на съзряване всеки си задава въпроси относно либидото (какъв съм аз, какъв е моя стил, какво желая), то много хора до края на живота си не се сблъскват въобще с представата за мортидото, защото такава липсва и тя се изгражда едва при утежняваща опитност и в резултат на автогенно индуциран интерес за това как личността възприема възможността или разбирането за смъртен изход. Подобни мисли обаче се засилват особено интензивно при хората в старческа възраст, но както се изтъкна при една хедонистична личностова нагласа, каквато е обичайна за хората на неинтелектуалните професии, мислите за мортидо могат никога да не възникват. Ето защо инстинкта за смъртта, за който Фройд говори, остава неразбрано понятие. А такъв инстинкт наистина съществува. Той обаче е непознаваем за живия индивид и чужд за разбиране,особено когато индивида няма опитност към смъртта. Много индивиди оставяйки инфантилизирани, консервират от детството си защитата към действието на смъртта - те не проецират собствената си личност в представата си смърт, тяхното същество е неуязвимо и некасаещо се от феномена на смъртта, макар всички останали да могат да се включват в представите за смъртта. Такива хора трудно понасят смъртта на майката - това е невъзможно, непосилно за тях, защото те се идентифицират с нея - често след подобно събитие, те не вярват в случилото се и фантазират, че техния близък е жив.
Дълбокото когнитивно фиксиране върху смъртта има сериозни последици върху всеки един индивид. Ако неговия жизнен цикъл е маркиран от серия неблагополучия, мислите в тази посока могат да добият злокачествен характер.



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14467330
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031