Омразата на гърците към дългоприсъствалия на историческата сцена в Мала Азия персийски народ е довела дотам страстите, че елините наричат своята бигиня на смъртта персеубийца. В буквален превод името на Персефона означава не както я превежда Детелин Вълков като "достойния покой", а като убийца на персите. Всъщност можем да си припомним колко е силна тази омраза на гърците към другите народи, някак неестествена, дълготрайна, пропагандна и жестока. В това отношение омразата на гърците към турците има същия знак. Не по-малка е тяхната институционална и етническа омраза към българския народ, за което свидетества гротескната фигура на Василий Българоубиеца, осакатил от злоба цялата войска на Самуил - и до днес един неповторен от друг злодей "подвиг" изцяло противоречащ на правилата на войнската чест.
Можем да си представим обаче, връщайки се на името на Персефона, колко  патриотична е била силата на всеки грък в защита на своето отечество, щом той с ножа е могъл директно да представи всеки перс пред владенията на Персефона и Хадес. В този смисъл обществено-политическата и военна пропаганда е достигнала своя връх по време на гръко-персийските войни, когато религия, политика и военна стратегия се вливат в едно, за да спасят Елада от нашествията на Дарий и в последствие на сина му Ксеркс.