Касиопея - равновесието между митологическата теза и историческата хипотеза


Всички спорове в древността в рамките на личната история на Касиопея, нейното будещо вълнение присъствие, говори за значителната древност на персонажа.  Фактът, че Касиопея присъства на картите на древните моряци е неоспоримо доказателство за това. Фактът, че името й на арабски означава "седящата на стола" е също неоспоримо доказателство за нейния царски и благороден произход, а това е много добре предстааавено и древногръцкия мит за Касиопея.
Какви отговори ни дава митологията за възможното й реално съществуване. Първо много от царските династии, успели да запазят владетелския трон по династичен принцип столетия, са се чувствали достойни да се обезсмъртят със своя евентуален божествен произход. Тяхната смърт се е интерпретирала не като край, както показват и гробниците на тракийските и египетските владетели, а само към преход в един вече окончателен и съвършен свят.
Това за което ни говори мита за Касиопея, че става въпрос с пълна сигурност за чуждоземна царица. Митът доказва това с неоспорима тежест, определяйки нейната родина като Етиопия.
Тук следва да разкрия новата си хипотеза, за да може разказа да протича в светлината на ясно изложените факти. Аз предполагам, че Касиопея е Нефертити - най-прочутата египетска царица с огромно влияние и популярност сред древните народи.
Но защо митът недвусмислено указва, че Касиопея или предполаганата от мен Нефертити е етиопска царица. Митът е съвсем точен. По това време цар Цефей, който по фонетична близост е с много сходно име с това на съпруга на Нефертити - НеферХеперу-Ра. Нефертити от своя страна е позната с прозвището НеферНеферуАтон, което означава "прекрасното съвършенство на слънчевия диск" или с други думи "прелестна, сияеща красота на бога Атон". Фактът, че именно Нефертити е носела своето свещенно име с прозвището Атон, показва, че тя носи основната религиозна трансформация в новия култ на Древен Египет, като доказателство за това е традиционното на Аменхотеп в религиозен и официозен контекст - НеферХеперу-Ра, което той сменя окончателно с Ехнатон при 1359 година пр. н.е.
Връщаме се, за да обясним, защо мита разкрива Касиопея като етиопска царица. Това в безспорен план се отнася за Нефетити, защото по нейно царуване столицата се премества от Мемфис в Амарна. Новата столица е драстично по-близо до Етиопия.
Вдействителност Аменхотеп IV не предприема местеното на столицата, за да скъса връзките си със старата религия основно. Преместването има и политически контекст. Амарна е в по-голяма близост до новите етиопски владения на фараона Аменхотеп III, обединявайки цял Египет и завоявайки територии от Етиопия - бащата на Ехнатон.
При Аменхотеп III Древният Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро , както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост.   Страната Куш е именно Етиопия.
Поради това Нефертити, която е жена както на Аменхотеп III,  така и по-късно на Ехнатон е царицата на Етиопия. Етиопия представлява интерес за гърците, защото на страната на троянците се бие етиопския цар Мемнос - роднина на Приам. Очевидно след предизвиканата от смъртта на Мемнос политическа криза се е удала възможност на Аменхотеп да присвои етиопски територии и да накара царете на Етиопия да плащат данък.
Ако анализираме имената Цефей и Касиопея, ще се окаже, че те имат сходство в първите си букви - Кефей и Касиопея, така както Нефертити и НеферХеперу-Ра са сходни. Дъщерята на Касиопея Андромеда, пък има сподство в името на дъщерята на Нефертити - Анхесенпатон. тези прилики обаче нямат никаква стойност.
Митът за Касиопея гласи, че тя се възгордяла заради своята безмерна красота спечелила гнева на останалите нереиди, които помолили Посейдон, баща им, да я накаже. Зевс и боговете наказали Касиопея, като я превърнали в съзвездие. После впечатлени от красотата й Афродита замолила Зевс да спаси Касиопея и той я направил богиня. Ето я най-важната развръзка в пантеоналния ред на гръцката митология. Касиопея станала първа приятелка на Афродита и нейна най-голяма съюзничка. С други думи Касиопея станала богиня благодарение молитвите на Афродита пред Зевс. Странно нали, как е възможно гордата и надменна Афродита да моли за чужда царица да стане богиня. Това изглежда намирисва на преврат. Не, в никакъв случай, по скоро е прикриване на гузните следи на гърците, че са използвали за прототип на Афродита една чужда етиопска принцеса. При това тайната за красота наистина е вълнувала гърците, за да я вкюлчат в мита.
Видно е как Афродита се унижава и моли за божествения ранг на царицата Касиопея. Това е рядък случай, но е факт именно защото Афродита възниква много по-късно като култ в древногръцкия пантеон.
1. Чужда царица става богиня по заслуги- неземната й красота.
2. Самата Афродита тича подир нея и хленчи да й издаде тайната за своята хубост.
3. Афродита признава с протекцията и слабостта към своята любимка Касиопея, че земната й красота е по-достойна или равнодостойна с нейната.
4. Касиопея е много по-древна от култа към Афродита.
Култът към Афродита е официално установен в Кипър през 1500 г. пр. н. е., с изграждането на един хълм в храм на богинята. Ако сметнем, че грешката в датирането на храма на остров Кипър в град Пафос е от порядъка на 100-170 години, се установява, че храма на богинята Афродита е построен по времето на царуването на Нефертити: от 1366 г. пр. н.е, когато се възкачва на престола до смъртта й през 1344 г. пр. н..е. Напълно е възможно храм на Нефертити на съседния на нейната страна остров Кипър да е бил построен приживе като благодарност на баща й Тушрата за политическата роля, която е изиграла дъщеря му в благоденствието на народа и от мъка за дъщеря си. С други думи тук издигаме хипотезата, че курта на Афродита идва като взаимстване на култа към Нефертити в едно и също време, като Касиопея е гръцкото име на Нефертити.