Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 07:25 - Сестрите Анорексия и Булимия
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2372 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 29.10.2009 13:31


Анорексията и булимията не са модерни феномени. Те присъстват може би още в самото начало на човешкото общество. Като пример може да дадем гладуващите монаси и монахини в манастирите и преяждащите кръчмарки в гостилници и страноприемници през Средновековието.
Въведение в проблема на анорексията: Понятието има гръцки произход. То по чудесен словесен начин описва психичния синдром на страданието. Преведено от гръцки то значи липса на апетит. Но само ако понятието се представи във формата на аноррексия или аноррексис, то смисъла му идва още по-близо до психичните феномени при анореския в тълкуването на понятието като "разкъсване на аза от глад". Натрапливостта към отказа от хранене и по-късното му хипертрофиране до мания наистина довежда до разкъсване в интегритета на личността. Вредната психична система на това мислене се разпрострира до инвалидизиране на аз и на тялото, разкъсване на рационалната адаптация, разкъсване на Аза и на тялото от глад.
Изтъкнатото мнение в медицинската литература, че страдащите от анорексия и булимия залитат по налаганите от медиите модели за женственост и стандарти на женска красота е пълна измислица. Това е наслагване на един различен върху друг по стар феномен. Анорексията и булимията са вътрешни психични състояния, които не налагат и няма външен локус на контрол и от тук да се повлияват от стимулите и стандартите на медийно прокламираната красота. Напротив, страдащите от булимия и анорексия се смятат за грозни, за деформирани, техния отказ от храна се явява компенсаторен механизъм за поправяне на тези техни мисловно-физически деформации.
Тази теза, че момичетата почват да слабеят, за да бъдат харесвани, красиви и забелязвани, ръководени от медийната пропаганда за красота отново се корени в пълната слепота на обществото за истинските причини на анорексията и булимията. И при двете състояние има силно занижена самооценка. Те обаче трябва да се разграничават от синдрома на Барби (респ. Кен), който е не е първична хранителна невроза, а вторична такава. По-често анорексиците са задушени от любов, при което те не желаят нейното натрапване. Анорексията се разделя на самостоятелен феномен от отказ за храна, който не включва булимични пристъпи и форми, които се редуват с булимия.
Въведение в проблема на булимията - хронична хиперфагия с чувство на вина и отърсване на вината след отделяне на излишните количества приета храна: 
За нормалното непредубедено и ежедневно съзнание, храната е сила, нужда, потребност, здраве, издържливост и ред други асоциации. Съзнанието на човек рядко асоциира "храната като живот", затова и лесно може да се забележи консумацията на неща, които не са физиологична потребност и не поддържат живота. Ако отидем още по-далеч в асоциациите можем да свържем храната като мислене, намерение, характер, дори като живот извън рамките на реалността.
Подтискане на проявленията на живота при неговите съвременните измерения в резултат от съобразяване със социалната среда и статус, в резултат на подчинението и субординираността, на зависимостта на човека,  може да го лиши от задоволяването на някои негови потребности. Придобиването на едни потребности е свързано със загубата на други.
Телесното разбира много по добре жизненото значение на храната, защото всеки един страх или стрес ни води към хранително компенсиране. Загубата на власт, на позиция, на приоритети, може да бъде хранително компенсирана. Склонността за презапасяване в мисленето на човека, следването на подобни степеотипи, резервното планиране и други поведенчески модели, могат да бъдат пренесени и върху разбирането на индивида за неговите телесни норми и хранително поведение, като това може да бъде и резултат на хипохондрично и нозофобично мислене.
Но след като за тялото и за аналитичното съзнание, храненето е живот, ак друго бихме могли да определим хиперфагията освен като желание за свръхживот, за някаква своеобразна еволюция и стремеж към свръхкомпенсиране, свръхжизненост, свръхпреживяване, жажда за любов.

Само културални са различията между постите на Средновековието и манията за килограми и сантиметри в съвременния консуматорски свят. Оказва се, че натрапваната култура и социални модели са тези, които формират във възприемчивите съзнания модели като Кен и Барби. При това в съвременен план се наблюдават нови видове Барби и Кен. Тези идеали на външни култ към естетически модели могад да не засягат само младата възраст, а всяка друга и дори зрялата възраст, особено когато е изградил свое разбиране за външния вид и неговата еститечска и природна целесъобразност. Така Барби и Кен вече не са само на 16 години. Тях можете да ги видите на 40, а може дори на 60. Друг тип Барби и Кен са тези, които вече са станали жертви на консуматорското общество (под консумизъм трябва да се разбира стремеж от страна на обществото към пълното задоволяване и презадоволяване на хранителните потребности на всеки свой индивид, като това става безконтролно и стимулирайки неговите хранителни нагласи). Хората спонтанно увеличили незабелязано за тях самите своите килограми в епохата на консумизма, виждат един в огледалото, че те не са същите, придобивайки нови широчинни измерения. Ударът върху Аза е директен в момента, който личността сама преодолее защитните си механизми и нарцистичните си нагласи. За хората с излишни килограми, теглото се явява стимул да навлязат в синдромите на Барби и Кен. Те стават Барби и Кен с цената на много усилия.
Но каква е разликата със средновековните пости. И досега в България хората от зряла възраст в своето мистично преклонение пред вярата и в тежък дисбаланс със страха от смъртта, продължават да практикуват постите като средство за очистване от греховете, като блаженство даващо жертва за душата и тялото, но получаващо неземна, небесна награда. В общи линии постите като физическо изтезание са единствената културално-религиозна практика оставила свързани католизма с православието и представлява една средновековна реставрация, както и достъпна непарична сакция за опрощаване на натрупаните грехове. Какво по-добро средство да породиш гузна съвест у вярващия като го накараш да се самобичува и самонакаже с средствата и запасите на собствения мазохизъм, вдъхвайки му увереност, че се прочиства и дори още повече, с циничния подтекст, че ставя свят човек.
Извратената културална концепция не е от най-достойните достижения на мисълта, но пък за сметка на това е чудесно средство за манипулация. Това само говори колко добър психоманипулант е църквата, а и нейните инквизиционни умения само за засилили представите за това колко огромен е запаза на мазохистична енергия у всяко едно живо същество.
Все още в литературата няма подобно разделение на булимията, но този термин плаче от допълнително разделение и детайлизиране на неговите особености. на първо място феноменът на булимията е феномен на свръхконсумизъм - най-разпространеното явление сред консуматорските общества, при което липсата на удовлетваряване на комплексните потребности се консумира от свръхкомпесиране на хранителния нагон. При булимията липсата на сексуална удовлетвореност е компенсирана от свръххранителен внос и удовлетвореност. Хранителното проникване в организма е сублимирано в своебразно сексуално проникване без страх от контакта (социален, личностен), а резултат по-скоро на социално алиениране и самота. Това е огромната разлика между булимията и анорексията като хранителни неврози. При анорексията е налице страх от външно проникване в прекалено интелектуализирания и апокалиптичен вътрешен свят. Този страх определя невъзможността за поемането на храна, заради страх от допир, от контактуване, заради страха от проникване и разрушаването на стерилния за аноректика вътрешен свят. В този вътрешен апокалипсис на анорексията пряко одъждествен не с либидо, а с чисто мортидо, страха към храната и храненето е отъждествен със страха от сексуалния контакт(ако сексуалният контакт е налице конменсаторно отказа от хранене протича още по-затегнато). Анорексичният индивид вегетира респектиран, но бестрашен пред смъртта и само интелектуалния вътрешен свят (строежа на пясъчни мисловни кули) е неговата опора в света. Всъщност термина хранителни неврози не е точен - точния термин е социо-дигестивна неврози, към които трябва да се причислява и затлъстяването. 
Булимията като разстройство в хранителното поведение съдържа в себе си два неразривно свързани компонента: булимия=хиперфагия+полифагия. Налице е несъразмерен контрол както на количеството, така и на честотата на хранителното поведение. Налице е хипертрофия на едно видоизменено либидо, деформирано от страха и ужаса от мортидото (смъртта). Очевидно става дума за естествена компенсация - в случай на фрустрация и незадоволени потребности, организма изпитва освен повишен физичен глад, а също и нов феномен на психичен глад, в който една потребност и удовлетворението от нея, могат да компенсират гладовете, възникнали от други потребности.
Относно съчетанието на признаците хипер и полифагия, можем да разделим булимията на инцидентна или спорадична, епизодична, в която след всеки булимичен епизод следва светъл период и перманентна. Най-трудно в теоретичен план е дефинирането на инцидентната булимия, но тя в никакъв случай не следва да се пренебрегва, защото нейното учестяване без значение от големината на периодите без булимични кризи, може да утъпка поведението на една ларвирана и протрахирана булимия. 
За целите на криничния подход и предвид усложненията от различен тип е редно да се въведе още едно деление. Според нефизиологичните последствия на приемането на голям обем храна булимията трябва да се разглежда като езофагеална, ентерална и комбинирана форма. Тези форми се определят от достъпността и индивидуалните практики на отделните болни и от способа за отделяне на прекомерното количество храна. От психологическа гледна точка можем без риск от превратно и погрешно тълкуване да разглеждаме булимията и анорексията като болестно, нефизиологично поведение на мазохистичния характер, в което агресията е придобила изцяло облика на автоагресия или е избрала втори външен фокус на агресивност, но като цяло облика на страданието е автоагресивен.
При езофагеалната булимия обема на излишната храна се вомитира, усложненията са от страна на патологията на езофага, Язви на Барет, кариеси, улкуси по назофаринкса, вътрешно кървене, диспепсия. При ентералната булимия големия обем на храната след преяждане се евакуира ентерално с помощта на очистителни, а усложненията са от страна на язви на колона, колит, гастроптоза, гастропареза, гастрално разширение, диспепсия.
Гладуващите с пости през Средновековието, за да прибият свят облик и съвременните хора с анорексия и булимия не се различават в своето страдание, въпреки огромните културни различия между тези два периода. Това само затвърждава вярването, че хранителните поведенчески разстройства са жертва на лицемерието на обществото пред своите собствени проблеми и проблемите на индивида. Едно лицемерие в полза на прикритието на истината, на проблема и в името на съществуването на държавата и на обществото като цяло, макар и неговото погрешно верую.
Света Анорексия и Света Булимия обрекли себе си в безбрачие и самотност в името на чистото си съществуване и в очакване на божествения контакт, очакват своето мортидо за Света Анорексия и либидо за Света Булимия в ена алюзия далеч от парещата, чужда и неосъществима реалност, но разпънати на кръста на страданието по невъзможността да бъдат удовлетворени в своите объркани и неясни потребности. Затова днес Барби и Кен са разпънати като светци на красотата и идеала за външна красота, като мъченици на потребности, неясни за самите тях.




Тагове:   анорексия,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9815830
Постинги: 5168
Коментари: 10001
Гласове: 17775
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930