Понятието има гръцки произход. Понятието по чудесен словесен начин описва психичния синдром на страданието. Предено от гръцки то значи липса на апетит. Но само ако понятието се представи във формата на аноррексия или анорексис, то смисъла му идва още по-близо до психичните феномени при анореския в тълкуването на понятието като "разкъсване на аза от глад". Натрапливостта към отказа от хранене и по-късното му хипертрофиране до мания наистина довежда до разкъсване в интегритета на личността. Вредната психична система на това мислене се разпрострира до инвалидизиране на аз и на тялото, разкъсване на рационалната адаптация, разкъсване на Аза и на тялото от глад.
Изтъкнатото мнение в медицинската литература, че страдащите от анорексия и булимия залитат по налаганите от медиите модели за женственост и стандарти на женска красота е пълна измислица. Това е наслагване на един различен върху друг по стар феномен. Анорексията и булимията е вътрешно психично състояние, което не налага и няма външен локус на контрол и от тук да се повлиява от стемулите и стандартите на медийно прокламираната красота. Напротив, страдащите от булимия и анорексия се смятат за грозни, за деформирани, техния отказ от храна се явява компенсаторен механизъм за поправяне на тези техни мисловно-физически деформации.
Тази теза, че момичетата почват да слабеят, за да бъдат харесвани, красиви и забелязвани, ръководени от медийната пропаганда за красота отново се корени в пълната слепота на обществото за истинските причини на анорексията и булимията. И при двете състояние има силно занижена самооценка. Те обаче трябва да се разграничават от синдрома на Барби (респ. Кен), който е не е първична хранителна невроза, а вторична такава.