Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2009 17:11 - Култът към храната и културната му обвивка
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 831 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 27.10.2009 21:25


Във всяка една общност култа към храната е различен, има своите детайли, оттенъци, а дори и различна културна обвивка. В много култури ситостта от храната е предпоставка за духовна ситост и търсене на нови духовни измерения.
Ето как например църквата си противоречи в култа си към храната - тази дълбоко объркана институция от наслоения извън самата нея. Църквата опозвавайки човешката нищета пледира за нейното подхранване - за поддържането на човешката низост, с което тя печели всяко едно чедо в лоното си. Колкото по-бедна е диетата му, толкова по-вярно е съществото към църквата, по-чисти, безсилни и безпомощни са неговите искренни намерения, толкова по-правдива би била неговата мисъл в унес към храната и в насажданото отвращение към телесната ситост. 
Ето защо църквата борави с хляб - сух и обреден. С него всички нейни цеда поминуват. Олиото не се използва за стомасите, а за кандилата, които нощно време светят и пазят непрестанно от присъствието на сатаната. Виното не е за опиянение, а за ритуала на жертваната божествена кръв. Храната е част от обряд заради самия обряд и неговата символност, а не заради храната като свръхценност или за нейната вездесъща божествена роля. Храната е средство за възхвала на бога, а не негов инструмент за постижение и приближение на божественото. Ето това разкъсване на същностите е парадоксално непонятно в християнския морал.
Ето как в тази същинска символна и смислова баталия се появява притчата за Иисус Христос, който не даравя гладните с вино и хляб, както това прави църквата, неговата свещеннослужителка, а им предлага свежа прясна риба.
Защо тогава да си обясним тази монашеска пестеливост спрямо обредността и символа на рибата. Бог храни с риба, а църквата не. Не е ли това абсурдно лицемерие на църквата. Или ако това наистина е било въведено е било необходимо също така в свещенополагането на свещенници да са им връчвали рибарски принадлежности, което в светлината на съвременното разбиране отново е неуместно.
Без да можем да обясним дълбоките разминавания в логиката на християнския култ към храната, преминаваме нататък.
Всяко общество и всяка нация има свой собствен и идентичен култ към храната. То е нещо като емблема на народностните черти. Той несъмненено е и търсене на народопсихологичната специфика. Той е и начин в храната да се търси и да се намери нейната духовна идентичност и символност.
Даже индианците търсят идентичностите на храната с духовността, прекланяйки се с ритуали и молитви към духа на убитото за храна животно.
Възможността да се преяжда като трайно застъпен елемент в култа към храната е белег за икономическия просперитет и напредъка на общественото устройство.
В съвременното общество култа към здравословното хранене се поражда от необходимостта храната в качеството й на велик компенсатор да намали последиците на стресовото съществуване и заради замърсяването на околната среда, известно още с понятието орторексия.
image
Защо храната като обикновена и достъпна потребност се налага да бъде издигната в култ. Тя не е само проста потребност. Това че в съвременното общество тя се възприема едностранчиво само като биологична потребност, не означава, че може да бъде неглижиран нейния висок социално-биологичен статус. Защото храната и храненето са общуване, социален праксис, енергия, обществена основа на човешката деятелност, духовен субстрат за човешките стремежи.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 9664321
Постинги: 5166
Коментари: 9990
Гласове: 17738
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031