Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2009 13:04 - Лицемерието на психологичната наука
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2685 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 26.10.2009 16:01


Всяка пропедевтична лекция на психология започва с името на Фройд, с концепцията за психоанализата, спрочутото структуриране на аза на три категории, направено за пръв път от бащата на несъзнаваната психология - Зигмунд Фройд. Наричам го така, защото в нито една сериозна студия няма да намерите подобна квалификация за евристика Фройд. Нещо повече, той е напълно отвергнат от официалната психологична мисъл на съвремието, защото така както е структурирано обществото, то няма как да понесе срама за себе си и срама от своя главен разконспиратор. Обществото все още се срамува да приеме доводите и генерализациите на мислителя Фройд и поради тази причина неговите изводи се считат за непроверени от официалната наука. Същевременно никой сериозен учен не посяга да прави изследвания върху постулатите на Фройд. Така класическата психоанализа на австрийския учен е просто исторически етап от развитието на психологичната мисъл, но не и на психологичното знание, като често пъти се прави опит да не се признава и авторството на Фройд за триизмерната структура на "Аза", отнемайки цялата оригиналност на мисълта му и неглижирайки всичките му мисловни достижения. Така лицемерието на психологията изгражда почвата на една неофициална психология, която има нелегално проникване в обществото и несериозно възприемане от научната общественост, а на главна позиция стои официалната психология,, чийто главен научен фундамент е психометричния способ, без още никой да е установил в каква мерна единица ще се мерят чувствата и мислите. Въведеният квотиент на интелект не е качествен, а общ количествен белег за една абстрактна способност, в никакъв случай за вътрешното качество на мисълта, която не те прави в своите количествени стойности повече или по-малко приспособим за живота и следователно IQ e един излишен параметър за украса или загрозяване на уменията на човешкото мислене. С него можем да мерим колко, но не и как. Общата количествена оценка за IQ не може в детайли за прозре другите измерения на мисленето, а е един абстрактен показател на феномена - "тука има, тука няма".
Съвременната наука от гледната точка на обективната психометрия създава своята изтънчена претенция за наукоподобието на психологията и за нейната мистична царственост, готова да окаже всякаква обективна помощ на разнообразните нужди на обществото. 
В срамът на класическия период на психоанализата в развитието на психологията се крие пренебрегването на цяла една епоха, залагайки на съвременните търсения на психометрийните способи, които се явяват така щадящи в липсата си на тълкуване на качеството, а само в количествената си дименция спрямо неудобството и притесненията на съвременния тревожен човек.
Засрамена от своята истинска сила, от която всеки индивид чувства консултацията при психолога като "завеждане и затваряне при бик", съвременната психология водена пак и от грижата за клиента-пациент, водена и от срама-страх на своята аналитична сила, сама е възбранила качествените конструкти и анализи за  човешкия обект на обследване като по -този начин е придобила още по-голяма сила.
Вярно е, че в своето прохождане, Фройд е комплексирал всеки един свой пациент в пълната неспособност да акушира както неговата неспособност за себе справяне, така и с неговото качество на изживяванията. Но и не можем да отречем ролята на пълното абстрахиране от обекта на изследване, от неговото пълно агнозиране, при което консултантите са или сътрудник-помощници в попълването на анкети и тестове, или слушащи дървета, които не се намесват в никаква степен в консултирането, за да не объркат живота на пациента си и да не носят отговорности за негови бъдещи грешки.  С позицията на ненамеса, с божествената роля на вдървена консултируемост, психологията завоюва своята най-висша и недосегаема, но и най-безотговорна позиция към състоянието на своята клиентела. Защото консултиращите психолози слушат без да съветват, а продължават по стара римска традиция да наричат своите наукоподобни сеанси консултации, което преведено от латински значи даване на съвети за справяне със трудна ситуация.
От двете описани крайности е цяло изкуство да балансираш в средата на този краен регистър. И това наистина превръща консултативната психологията повече в изкуство, отколкото в научност на търсенето.
Аз мисля, че крайно време психолозите да си сменят най-важния термин на тяхната дейност - консултирането, с някой друг, значително по-уместен.
В заключение само трябва да уточним, че първият психоаналитик и следователно пръв баща на несъзнаваното у хората е Артемидор Далдиански с неговия систематизиран труд "Съногадания".



Гласувай:
2
0



1. apollon - Есе за несъзнаваното
26.10.2009 23:24

НЕСЪЗНАВАНОТО В ЕРАТА НА ГОТИЧЕСКИЯ РОМАН (есе)
Захари Тилев, 2006 г., История на психологията



За разбирането на една теория винаги е било необходимо тя да се постави редом с другите постижения на своята епоха за да станат ясни обстоятелствата, причините и резултатите, които са предизвикани от нейното появяване. Психологията като наука възниква в момент, когато съществуват наистина много философски течения и разбирания и е било необходимо след периода на бурното развитие на науката в Ренесанса, да започне да дава конкретни отговори на въпросите, които както философията, така и много други науки поставят за човешкото поведение и неговите първопричини. Школата на психоанализата е дала ред обяснения на много психични феномени и нейното значение, както в културно-историческия контекст на епохата си, така и днес, е от изключително значение.
Днес психоанализата буди огромен интерес у всички, които желаят да посегнат по някакъв начин към науката психология. Безспорно тази школа има своите дълбоко развити традиции и значително влияние в днешното разбиране за човешката психика. Нейн основател е австриецът Зигмунд Фройд.
Той е роден на 6 май, 1856 година във Фрайберг (днешна Чехия). При завършването на средното си образование получава награда от училището и е приветстван за добрите си умения и познания по немски език, като същевременно ползва няколко други езика. По-късно решава, че неговата научна област е медицината и в последствие публикува няколко изследвания, свързани с неврологията. Посещава лекции на Франц Брентано, както и лекционни курсове на Майнерт по психиатрия. През 1886 година води лекции относно хистерията и публикува превода си на книгата на Шарко “Лекции върху разстройства на нервната система”. През 1892 година издава статия в сътрудничество с Йозеф Бройер върху метода на хипнозата. По-късно през 1896 за първи път използва термина “психоанализа”. Следва публикуването на едни от най-ярките и значими трудове на Фройд като “Тълкуването на сънищата” и разработки свързани с безсъзнателното, както и книгата “Психопатология на всекидневния живот”. С вече добре изградената си репутация, той привлича съратници и последователи в своята школа по психоанализа. През 1932 година издава “Нови уводни лекции по психоанализа”, където в статията си за структурата на психичния апарат разграничава и дава лице на Аз, Свръх-Аз и То. Умира на 23 септември 1939 година в Англия.
Времето, в което живее и работи Фройд е богато на много събития, както във военно-политически план, така и в културно-исторически. През 1879 година в Лайпциг Вунд създава първата в света експериментална психологическа лаборатория, с което се дава началото на науката психология. Почти по същото време в САЩ Уилям Джеймс създава другата първа лаборатория по експериментална психология. В края на 19 век в развитите държави, имащи богати и широко-разпространени традиции в науката, много учени с образование по медицина и философия, проявяват нескрит интерес към “скритите” тайни на човешкия мозък. Стои въпросът дали това е в резултат увеличаването на броя на хората, които започват повече и повече да страдат от душевни или ментални разстройства, или е просто една от малкото все още съществуващи загадки за науката, на която тя не е дала теоретично и експериментално обяснение.
В Англия с управлението на кралица Виктория (1837 – 1901) се свързват годините на индустриалната революция, многобройни икономически, социални и технологични промени. В резултат научната област се установява в социалния живот като сфера на авторитетни доказателства и открития, които оказват своето влияние върху всекидневието на хората. През 1859 година е публикувана книгата на Чарлз Дарвин “Произход на видовете”, която е пионер в новото разбиране за наследството, което биологичният вид “човек” носи в себе си през вековете. Това е една от първите стъпки в самопознаването на категорията “човек” в световната наука. Тази ера се помни в историята като златна за развитието на Англия, тъй като с нея се свързва изключително бурно културно развитие в областта на литературата, драмата, музиката и религията. При формирането и изграждането на висша култура е логично да се получат промени в обществото, които да предизвикват образуването на пропаст между съсловията. Съществуващата тогава средна класа се състои от хора, които изграждат идеала на обществото, и които са били задължени да се придържат към строгия етикет, наложен от кралицата. Високият морал се състои в неодобрението на Виктория към низостите и разюздания социален и сексуален живот, който е съществувал преди нейното управление. Изключително нейна заслуга е превръщането на темата “секс” в табу и в изграждането на образа на жената като светица, която не трябва да носи грим и на която не трябва да се гледа като на източник на удоволствие. В контраст от висшето общество, ниско в обществената йерархия обаче се забелязва мрачната картина на нищета и бедност.
Именно в този период като протест срещу заможната средна класа и повсеместната мизерия, която цари в долните слоеве на социалната пирамида, се възражда течението на готическата литература. Тя се развива заедно с тези на символизма и реализма с представители като сестрите Ан, Емили и Шарлот Бронте, Оскар Уайлд, Чарлз Дикенс, Джейн Остин, Джордж Елиът и Джеймс Харди. Готическата традиция се ражда през 1764 с романа на Хоръс Уолпол “Замъкът Отранто”. Харакерните черти на този жанр са влечение към мрачното, страшното, непознатото и мистериозното. Смъртта и телесната разруха са основни теми, скелетите - основни символни единици. Мрачната атмосфера на тъмни и влажни катакомби, както и религиозни и окултни местности, имащи силни мистериозни и ритуални внушения са основните краски на тази литература. С това тя се задълбава в най-тайните кътчета на човешката психика. Авторите се опитват да представят другата страна, извън добрите обноски и високите морални ценности. Често главните герои страдат от психологическо разстройство и събития, като семейно проклятие, водят персонажите до лудост, хистеричност и маниакалност. С други думи, тъмните краски описват подробно обстоятелствата, при които възникват определени заболявания, но с това най-вече определят културно-историческия контекст на стремежа към разгадаване на човешкия психичен живот. Пишещите през Викторианската епоха готически автори са Сър Уолтър Скот, Чарлс Робърт Матюрин, Ан Радклиф и др. “Франкенщайн” на Мери Шели, “Дракула” на Брам Стокър, “Доктор Джекил и мистър Хайд” на Робърт Луис Стивънсън и разказите на Едгар Алан По се превръщат в емблема на готическото въображение и ексцентричност, но със своя поглед отвъд литературната традиция те се сливат и с научната страна на обществения живот.
От своя страна стремежът към науката развива друг нов жанр, който се опитва да даде обяснение на мрачното и непознатото – детективските истории и разкази. Интересно в исторически план е, че биографичните данни на Артър Конан Дойл (22 май, 1859 – 7 юли, 1930) са изключително близки с тези на Фройд. Между историите, които Дойл създава за детектива Шерлок Холмс и неговия верен спътник доктор Уотсън, и психологическите разработки на Фройд съществуват много допирни точки. Детективският нюх се изразява в анализа и претеглянето на всички налични факти и доказателства, необходимите следи и улики, нужни за разрешаването на криминалния случай. За неутрализирането на симптом, породил някакво психично заболяване Фройд използва психоанализата за да стигне до корена на проблема. Всичко това се обвързва с най-значимите разработки на австрийския психиатър върху безсъзнаваното.

Наричаме един процес несъзнаван, когато предполагаме, че той се е активирал сега, макар че сега ние не знаем за него нищо. (Фройд, 1993, стр. 204)

Светът е пълен с очевидни неща, които никой по какъвто и да е случай никога не забелязва. (прев. авт.) (Артър Конан Дойл, Баскервилското куче)

След като готическия жанр се развива и разкрива вътрешното, дълбокото и непознатото, което отлежава в психиката ни и му дава израз по интригуващ за читателя начин, обясненията които се крият в детективските истории извършват реверсия при разкодирането на престъпленията с цел от резултата да се стигне до причината. Това всъщност прави и Фройд с психоанализата. Това го свързва с епохата му и му придава историческа значимост, подчертаност и причинност..
След като получава своето медицинско образование, Фройд публикува няколко статии, свързани с неврологията. В началото се интересува от церебралната парализа и пише върху нея, като отхвърля становищата на първооткривателя й, Уилям Литъл, че е предизвикана от липсата на въздух при раждането. Според Фройд усложненията при раждане са само симптоми за болестта и по-късно модерната наука го потвърждава.
В заниманието си с неврология, австриецът иска да създаде солидна научна база, на която да изгради достатъчно добра техника за терапевтиране на психично болни. В основата на неговото учение за психоанализата се корени факта, че в нашата психика съществуват несъзнавани процеси, които търсят своята реализация навън и с това те до голяма степен обуславят нашето поведение. Когато терапевтът успее да накара болния да проникне в своето безсъзнателно (първоначално чрез хипноза, по-късно чрез метода на свободните асоциации) и да го направи съзнателно, симптомите на болестното състояние отшумяват.
За да възникне такова състояние, на автора става ясно, че то е породено от някакви конкретни причини. Фройд различава два вида дразнители (Фройд, 1993). Едните са тези, които идват от външната среда и по схемата на рефлексната дъга, предизвикано дразнение отвън, предизвиква реакция насочена навън. Съществуват друг вид дразнители, които живеят вътре в нас. Тях Фройд нарича нагони и казва, че това “е дразнител, приложен към психиката” (Фройд, 1993, стр. 43). За разлика от външните дразнители, на които можем да реагираме мигновено, нагоните са постоянни. Те се обусляват от потребността, чиито единствен лек е задоволяването. Това става чрез обекта, към който е насочен определен нагон. Те носят определен заряд или енергия, който търси своята реализация. Ако това не стане, тази енергия се натрупва като започва да учестява дразненето и да го прави непоносимо, докато нагонът не успее в своето задоволяване. Във време като управлението на кралица Виктория, когато темата секс е забранена и изключително апокрифна, Фройд създава учение именно за сексуалните нагони и ги превръща в централна тема на психоанализата. Това е съвсем естествен отговор на депривацията, на която е подложено удоволствието у човека.
В практиката си Фройд стига до заключението, че съществуват два вида нагони – Азови, “чиято цел е самоутвърждаването, и обектните нагони, коимо имат за свое съдържание отношението към обекта” (Фройд, 1993, стр. 8). Под тези нагони обаче се крият други два – този на Ерос – съзидателното начало, и на Танатос – разрушителното. Чрез своите дразнения нагоните стават обект на внимание на Аза. С това нагонът се превръща в съзнавана представа, което Фройд нарича “съзнавано”.
В структурата на психиката Фройд вижда топологична организация, която се ръководи от няколко основни принципи. На първо място авторът вижда в опита си, че често нашия Аз може да стане обект на самия себе си. Може да се гледа, да се анализира и да върши каквото иска със себе си. Най-често нашият Аз се съди и си дава морална оценка на поведението. С това Фройд разграничава Свръх-Аз, в който са вградени три основни функции: самонаблюдение, съвест, изграден пример за идеал. Авторът изяснява, че това е структура, която се оформя от ранното развитие на детето. Първо, тя носи всички морални принципи, които родители, учители и всички останали са успели да ни наложат като правилни за нашето съществуване. В един момент чрез способността за самонаблюдение, личността се опитва да достигне формирания вече идеал и така или остава доволна от своите усилия или се подлага на морален съд. Ако обаче даден нагон не може да намери обект за своята реализация, то самият Аз се предоставя като обект на нагона и така намалява енергията, която се е натрупала. (Фройд, 1993) С това човек се стреми към по-висша същност на своя Аз, която му е вменена и “преподадена” още докато той е бил малък.
Основополагащ елемент в психоанализата е съществуването на безсъзнателното. Фройд го употребява в три насоки. Първите две представляват различните видове представи, които могат да съществуват в съзнанието ни. Това са т.нар. несъзнавани и предсъзнавани процеси. Предсъзнавано е тази част от психичните феномени, които в определен момент остават латентни и не са в центъра на нашето съзнание, но в друг определен момент лесно могат да се върнат там. Несъзнаваните процеси от своя страна са извън съзнаваната и предсъзнаваната област и често за да станат отново осъзнати се изискват огромни усилия, а има вероятност да си останат такива завинаги. Третият смисъл, в който Фройд определя несъзнаваното е систематичен и топологичен и това идва в резултат на конфликта, който съществува между Аза и несъзнаваното. Авторът определя това като областта на То. Името идва именно от различието, което стои между структурата на Аза, която в цензурата си от Свръх-Аза търси приобщаването на личността си към законите и обстоятелствата, в които тя е принудена да живее. Когато някакъв нагон потърси своята външна реализация и в зависимост от това дали ще я намери или не, Фройд нарича това принцип на удоволствие и неудоволствие. Азът от своя страна се регулира от принципа на реалността и трябва да вземе решение дали в конкретната ситуация задоволяването на определен нагон е уместно. За Фройд То е тъмната страна на нашата психика, която е изпълнена с енергия, създадена от нашите нагони. С други думи това са онези ирационални инстинкти, които поддържат нашия живот на най-ниско физиологично ниво.
За разбирането на тези психични взаимоотношения съществува много интересната история, публикувана през 1886 година, “Странният случай за Доктор Джекил и Мистър Хайд”. Интересен е фактът, че авторът Робърт Луис Стивънсън сънува сън, в който вижда развитието на историята си и след бурни творчески “нагони” в рамките на три дни той пише първите чернови. В спор, жена му му казва, че това е история, която клони към традициите на готическата литература и в резултат Стивънсън изгаря ръкописите. Подбуден обаче от нов творчески порив, той пише наново историята за други три дни. (Тим Мидълтън, интродукция към английското издание, 1999). Историята се гради около образа на доктор Джекил, който вижда в себе си вплетени две взаимосъществуващи същности. “Ако двете можеха да се разделят в различни индивидуалности, животът щеше да е освободен от всичко онова, което остава непоносимо за психиката ни” (Stevenson, 1999, p. прев. авт.). С намирането на лекарство, което може да постигне този ефект, проблемът, който стои зад постоянното удовлетворяване на животинското и първичното, доктор Джекил успява да даде личност на нагоните си и с нея да се представя пред обществото, без накрая да има последици за неговото друго, цивилизовано Аз. Лицето на Едуард Хайд (англ. скрит) се превръща в неговата друга личност, която Фройд нарича То.
В готическата литература съзнаваното и безсъзнаваното пресъздават стремежа на авторите да потънат в дебрите на човешката психика и с нейното изследване, както при Фройд, да направят несъзнаваното явно за да може то да не е фактор в страхът ни от това да се поддаваме на физическите си инстинкти. Детективските разкази на Едгар Алан По и на Артър Конан Дойл са изпълнени с напрежение от неочакваното и непознатото, ирационалното, което е същността на То, и с разплитането на случая несъзнаваното остава съзнавано и оставя удовлетворение у читателя при разбирането на всички скрити моменти в поведението на героите. Като цяло може да се каже, че готическата литература е литература за безсъзнаваното, което възниква в резултат прекомерния страх на обществото от мрачното и мистериозното, от тъмните ъгълчета на нашата психика, които в своята реална проекция в действителността са избягвани и по-късно стават основна тревога на героите. Люси Уестънра, приятелка на Мина Харкър в романа “Дракула” на Брам Стокър, е младо и енергично момиче, което търси изживява бурни романтични моменти, след като получава предложение за брак от трима различни мъже. В своите сънища обаче тя страда от сумнамбулство и е привлечена от мрачната същност на граф Дракула. В “Тълкуването на сънищата” Фройд казва, че те са царски път към безсъзнаваното. Именно в своите сънища Люси е привлечена от изтънчената същност на мрачния и опасен граф, което в контекста на психоанализата означава, че нейната същност не е смирена с инстинктите, които търсят своята проява, а цензурата на Свръх-Аза и викторианските маниери е прекалено силна за да търси удовлетворение през деня. Мрачните краски на този тип разкази, освен криминалното напрежение и страха от непознатото са ценен източник в опознаването на непознатите човешки инстинкти. Протестът им срещу отричането на извечните нагони служи за преоткриването им в по-тъмна светлина за да може тази на истинския живот да остане така ярка, че тяхната същност да не дразни съзнанието в толкова голяма степен. От друга страна детективските разкази представят способността за дедуктивно мислене и анализ като начин професионалистът да достигне до причините за извършването на някакво престъпление. Вземането предвид на всички улики е пробив към несъзнаваните действия на криминално проявения и с тяхното осъзнаване детектива преди извършителя стига до причините. При психоанализата по същия начин често пъти терапевтът стига до изводите преди пациента, но неговата задача е самия болен да ги осъзнае и в това да намери решението на проблема си. С вглеждането на общите причини за определено поведение и техните корени, които съществуват и се предават с поколенията се намира обща база, която хвърля яснота върху по-голямата част от безсъзнателното влияние на психичните процеси, които се случват вътре в нас.
Първоначално съгласен с идеите на Фройд и по-късно отделил се от тях, Карл Густав Юнг развива теорията за несъзнаваното като отделя личното от колективното несъзнавано. Според него колективното е наследство, което ние сме получили и не е резултат от нашия личен опит. Неговите съдържания са архетиповете, които са архаични, универсални образи, съществуващи от най-древни времена. Колективното несъзнавано е пласт, на който лежи личното и въз основа на него се формира и модифицира личния опит, който изграждаме с течение на нашия живот. За обясняването на възникването на несъзнателните процеси ще си позволя да направя една аналогия, която има смисъл в развитието на човешката култура и цивилизация.
През 70-те години на ХХ век при разработването и усъвършенстването на различни видове компютърни системи възникват няколко проблема, с които програмистите трябва да се справят. Дотогава машините, на които са работели са управлявани от операционни системи, които са работели пряко с всички електронни процеси, извършвани от компютъра, т.е. на най-ниско електронно ниво. Пред очите навсеки компютърен разработчик са се представяли всички изчисления, които компютърът е извършвал. С това той е давал информация за своето конкретно механично и електронно “психологично”) състояние. Програмистите са работели директно с езици, които на най-ниско ниво са управлявали компютрите.
Тогава възниква идеята, че трябва да се изведе интерфейс (работна среда), която да скрива тези процеси от очите на съвременния потребител. С други думи програмистите са искали да скрият изввежданите изчисления на заден, скрит от потребителя, план, за да могат да се пишат повече програми за крайния потребител, за да може да се свърши повече същинска работа по “очовечаването” на компютъра. И така се изработва среда, в която могат да се пишат повече приложими и популярни за масовия потребител програми и среда, в която той да ги използва.
Интересния въпрос, който психологията може да зададе е: не е ли това начинът, по който се е формирало нашето “несъзнавано”? Ако праотците ни хуманоиди са имали в себе си тези “механични” процеси, които са били под наблюдение на тяхното съзнание, като хранене, секс и т.н, то не са ли това кодираните в тях “механични процеси”, които както при компютрите, така и при човека поддържат неговия живот? Така както в един момент от компютъра се иска повече приложимост в неговата ежедневна работа, така и човешкия организъм с адаптирането си към средата, правейки я подвластна на самия себе си, създавайки по този начин и култура, изтласква процесите, които поддържат живота му на заден, несъзнаван план, за да направи по-успешно адаптирането си в средат, за да даде повече от себе си в развитието на културата. Ако това е станало така, то тайнствените съдържания на несъзнаваното То, за които говори Фройд, съвсем естествено са възникнали с течение нанашия живот към по-изискана и процъфтяваща култура. Дори когато детето се роди и започне да опознава света с течение на времето, то измества биологичните си повици в несъзнателното и чрез усвояване на други способности успява да се пригоди към средата за да успее да поддържа собствения си живот.
По тази аналогия можем да стигнем до заключението както за личното, така и за колективното несъзнавано. Личното се формира в нашия опит чрез изтласкването, освен на нежелани и предизвикващи неудоволствие мисли, но и на процеси, които поддържат нашия живот, които обаче определят и нашето поведение. Колективното несъзнавано се е формирало именно в резултат на тези изтласкващи примитивното процеси, за да може приспособяването и внасянето на култура в обкръжаващата ни среда да е по-успешно, но заедно с това да осигури добра почва за низшите физиологични процеси. Това, че в един момент те започват да говорят против нашата природа, е поради факта, че изтласкани те остават забравени и все по-малко се грижим за тяхното благосъстояние. Именно поради репресирането на нашите нагони те по-силно и с повече енергия се опитват да си прокарат път до действителността.
Готическата литература безспорно успява да проникне в най-тайните и най-добре скрити области на безсъзнателното. С писането на истории и разкази, които сами по себе си издайничат за това, което носим със себе си през целия си живот, авторите успяват да освободят себе си от този товар, но го правят и достояние на читателите. Това не означава, че те трябва да го поемат, а по-скоро да пречупят през собствения си опит разказа и да го направят свой личен, а така да намерят начин да се освободят от неговото влияние. Психоанализата подпомага със своето учение това да стане достояние на науката и да е от полза на всички - Немалко доказателство, че вероятно си е свършила работата добре.
В контекста на своята история психоанализата прави много значими разкрития за човешката психика. Разтълкуването на сънищата, значението на безсъзнателното, хипнозата и методът на свободните асоциации са все постижения, които днес продължават да се преоткриват в съвременната наука. Това от своя страна е доказателство за научния потенциал на тази школа и едва ли скоро нейната енергия ще бъде изчерпана, тъй като тя дава обяснение на основни феномени и процеси, движещи нашата психика.


Библиография

Основна литература:

1. Фройд, З. Психоанализата – теория и практика, Евразия, С., 1993
2. Юнг, К. Г., Архетиповете и колективното несъзнавано, Плевен, 1999
3. Юнг, К. Г. Две студии по аналитична психология, Плевен, 2004

Допълнителна литература:
1. Blair, D., Gothic Short Stories, Wordsworth Editions, 2002
2. Doyle, A. C., Sherlock Holmes (The Original Illustrated Strand), Wordsworth Editions, 1997
3. Poe, E. A., Selected Tales, Penguin Books, 1994
4. Stevenson, R. L., Dr Jekyll and Mr Hyde, Wordsworth Editions, 1999
5. Stoker, B., Dracula, Wordsworth Editions, 1993

Справки:

1. AROPA, Sigmund Freud – Chronology, 1999 – 2004 - http://www.freudfile.org/chronology_1.html
2. Wikipedia, Gothic Novel, 2005 - http://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_novel
3. Wikipedia, Sigmund Freud, 2005 - http://en.wikipedia.org/wiki/Freud
4. Wikipedia, Victorian Era, 2005 - http://en.wikipedia.org/wiki/Victorian_Era
5. Wikipedia, Women In Victorian Era, 2005 - http://en.wikipedia.org/wiki/Women_in_the_Victorian_era
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11360148
Постинги: 5225
Коментари: 10158
Гласове: 18541
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930