Екранната еволюция на сюжета следва развитие на едно патологично състояние от пълно здраве, през тъга, болка, хаос, отчаяние и развитието на психичен неконтролиран афект. Дори напълно здрави хора в състояние на критично въздействие на средата или обстоятелствата могат с плавен и бърз преход към афекта да преминат към разгръщане на нетипично поведение и изживявания. В това отношение само тази част от замисъла е част от нормалната сюоетна линия. Като цяло големият стремеж да филма е да остане в реалността, но въпреки това не успява- на места се появяват и фантастични елементи. В този смисъл за мен филма е едно голямо разочарование, защото вместо да вдъхва художествени стойности, той проповядва истините на отрицанието като чисти монети.
Основната сюжетна линия се движи в 5 части, разкриващи някаква шантава теория на негативното и злото: тъга, болката-хаосът царува, отчанието, тримата просяци и епилог.
Една нелепа случка в началото на филма се превръща във водещ лайтмотив. Освен излишно да замисли съвестта на съвестния зрител, филмът не може нищо повече. Ето защо за запълване на бутафорното съдържание филма са използвани нереалните елементи, елементи на мистика и недоизказаност.