Гърците основно се различават се различават от всички останали народи, като освен имената на реките в тях залагат и божествено присъствие. Поради наличието на гръцко население в полисите на Черно море, тази практика е валидна и за реките, които се вливат там. Водните източници са свръхценени както в древността, така и внаши дни за чоешкото битие. Сладководната и морската води носят живот и край тях се развива селища и възниква нов живот.
Съседството на река Дунав с черноморските полиси като Одесос, Томи, Истриум е могло да доведе до ествествено прехвърляне на гръцките практики и върху огромната река Дунав, по чийто брегове са растяли тучни зелени площи гъсто обрасли с растителност, а във водите е гъмжало от едри сладководни риби.
Ето защо не бива да се акцентира, че името на река Дунав произлиза от името истрос, което значи буен, бърз. Именно в долното течение на реката тя е достатъчно бавна, за да бъде всичко друго но не и бърза.
По-скоро населението живеещо край нейната делта се възползвало от плодородието и даровете на реката в значителна степен и те са оприличавали на богиня. Конкретното ми предположение е, че това малоазийската богиня Ищар или както са го транслитерирали древните Истар. Оттам произлиза и древното име на реката - Истър.
Възможността, на която можем да отдадем такова азиатско взаимстване на богове е равнопоставянето на култа на Афродита, с този на Ищар, честата практика на гърците да взаимстват чужди богове и засилените контакти с други съседни култури, включително и с малоазийската благодарение на интензивните търговски връзки в Черно море, Егейско и Средиземно море.