Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2009 01:03 - Кой е Керсеблепт?
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 4063 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 14.12.2009 12:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Това е последният владетел на одриското царство, оказал силна съпротива на Филип II  в неговата завоевателска инвазия в Тракия. Злополучната съдба на този храбър воин да бъде в крайна сметка победен остава значителните му царски наследства без възможност да бъдат унаследени. За да не попаднат в ръцете на врага голяма част от златото на владетеля е заровено по време на неговото погребение и вероятно в околностите на неговата могила. Златото е било в такива огромни количества, че през вековете до ден днешен не е свършило да изненадва случайни или нарочни свидетели. Последната находка е на археоложката Даниеле Агре с открития златен венец на царска особа, защото такъв е могъл да бъде носен само от първостепенен владетел. Това е дало и името на село Златиница, което в семантичен превод означава "златно селище". Иманяри в продължение на много години откривали златни предмети в землището на селото. В селото не за пръв път се откриват златни предмети, но те не са били от голямо значение, а и са били откривани и продавани от иманяри.
Така златните открития станаха повод за разкриване на действителното съдържание на името на село Златиница. Това няма как да не ни кара да мислим, че именно там е заровено царското съкровище на Керсеблепт, който губейки териториите на своето царство е загубил и живота си в яростна и смела битка с македонския агресор Филип. Приближената аристокрация до царя очевидно е била признателна за усилията на героя-цар, за да зарови огромни количество злато в чест на подвига на своя цар. Не би следвало да буди съмнение факта, че се е касаело за династично злато. Преклонението пред смъртта и пренебрежението към живота е била особеност, която по всяка вероятност е създавала схващането за незачитането от страна на траките на златния метал, а по скоро той се е приемал като атрибут на царствеността, без в него да се влага прекомерна стойност или алчност. И както златото идва от недрата на земята и тракийския владетел бива погребван в земята, така по хармоничен начин се е сливала царствената приемственост с нейната златна тъждественост. Сякаш златото е красяло царя, носейки естетическа радост за сетивата, без да носи друг смисъл за богатство и свръхценност у обикновения трак. За това говорят множеството открити златни съкровища на тракийски владетели.
Но какво означава името на цар Керсеблепт? Дали то е тракийско или гръцко остава загадка. Защото ние не знаем дали тракийския език е бил гръцки или гръцкия - тракийски. Можем само точно да преведем неговото име, което значи "видял черното", в смисъл на опознал смъртта. Това точно семантично наименование ни навежда ясно на характера и битието на царя. Очевидно неговата храброст и човешка сила са били неимоверни, което не изключва факта, царят-воин да е раняван смъртоносно и впоследствие да е оживял - една типична опитност за воина-трак. А това на свой ред говори за един изключително здрав организъм. Ако тези изводи се потвърждават с намерения от Даниеле Агре скелет на владетел в могилата при село Златиница, това наистина би било още едно фактическо доказателство, че това е именно цар Керсеблепт- последния владетел на Одриско-одринска Тракия. Името на владетеля е апотеоз на неговото индивидуално проявление като човек и цар през неговия живот.
Естествено по намереният скелет в предполагаемия гроб на Керсеблепт с височина 1,90 м, уникален ръст за онази епоха, се отчита ясното съвпадение между направените изводи за името и физическата сила на владетеля, която бе изтъкната в изложението.
image
image
image

image
image



Гласувай:
0
0



1. apollon - http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.bgreporter.com/data/topics/19.jpg&imgrefurl=http://www.bgreporter.com/index.php%3Fn%3Dread%26id%3D42&us
16.10.2009 01:23
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.bgreporter.com/data/topics/19.jpg&imgrefurl=http://www.bgreporter.com/index.php%3Fn%3Dread%26id%3D42&usg=__0cES9zvBSs31xvbR5IqwB1c0qvc=&h=430&w=428&sz=17&hl=bg&start=17&um=1&tbnid=oY9uFXmdw9t03M:&tbnh=126&tbnw=125&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25BA%25D0%25B5%25D1%2580%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BF%25D1%2582%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26um%3D1
Съкровищата в древна Тракия
Петър Иванов
13 Август 2007, 14:08
1
Съкровищата в древна Тракия
С термина съкровище се обозначава находка извън определен археологически контекст- погребение или селище. До началото на 1986 са известни 15 съкровища от територията на днешна България. Обикновено се смята, че съкровищата биват заравяни в земята в следствие на бягство от някаква опасност.

Иван Маразов обаче се противопоставя на тази тема, като той вижда в заравянето на съкровищата подбрани предмети- съдове (Вълчитрън, Александрово, Панагюрище) и конска амуниция (Летница, Крайова). В европейската литература в заравянето на съкровищата учените налагат мнението, че това са преднамерено заровени предмети с култова, ритуална или престижна цел. Според Иван Маразов заравянето на съкровищата със сакрална цел е имало за цел не само умилостивяването на дадено божество, а по-скоро демонстрация на богатство, вследствие на придобит престиж пред самото божество.

Множество от съкровищата съдържащи златни и скъпоценни предмети от Бронзовата епоха са открити в района на Транслилвания, като някои от тях съдържат модели на оръжия (ножове брадви), докато други включват само златни накити.

Най- голямата находка от това време на юг от Дунав това е Вълчитрънското съкровище. То е съставено от еднотипни предмети изработени от масивно злато: голям кантарос, три малки и един голям киатос, три двойки малки и един чифт по- големи похлупаци и един троен съд. Съкровището се датира в периода на къснобронзовата епоха. То е открито през 1924 г. Според някои изследователи съкровището изглежда непълно и се допуска възможността то да притежава и втори дял или част от предметите да са укрити от намервачите. Единият съд е интерпретиран като кантаросовиден кратер, заради по- големите си размери. Единствената украса, която има се намира е разположена по дръжките, като представлява шнуровидна украса, любопитното, за която е, че всяка 18-та насечка е различна от останалите. Безпорно най- интересната част от съкровището е триделния съд, който представлява три листовидни легенчета свързани помежду си, чрез електронови тръбички позволяващи разливането или смесването на различни течности на принципа на скачените съдове. Не по малък интерес предизвикват т.нар. капаци, като сред учените се среща мнението, че те може да се свърже з музикален инструмент, което обаче е малко вероятно и няма сигурни доказателства за това.

Друга интерпретация на тези похлупаци е, че и те са използвани за украсата на храм, което се обяснява с богатата орнаментация на лицевите им страни. При капаците се среща и инкрустация на сребро със злато, което за времето си е била доста сложна технология както и инкрустацията на кехлибар. През ранножелязната епоха находките от съкровища рязко намаляват. От територията на България такава находка от нашите земи имаме от погребение на три съда от Казичене.

Друга находка от тази епоха е съкровището от Бързица. Открито е през 1922 г. и съдържа един златен и 6 сребърни обръча, 3 златни гривни, 4 златни мъниста, 2 чифта обеци и кръст от злато. Дълго време в науката това съкровище е било интерпретирано като дело на средновековни майстори, но по- късно е установено, че то е дело на тракийската художествена традиция и се датира в VIII- VIIв.пр.Хр. Обръчите от това съкровище се тълкуват като торкви или колани, като украсата им е геометрична наподобяваща рибена кост. Обеците са с ладиевидна форма. Възкресяването на традицията на заравяне на скъпоценни предмети в Тракия става през класическата епоха.

Най- голямото съкровище откривано досега на територията на България и представляващо огромен интерес е откритото през 1985г. Рогозенско съкровище. Открито е случайно през 1985г. То съдържа 165 съдове, от които 108 фиали, 54 канички, 1 скифос, 1 котиле и 1 гобеле. Според анализа на съкровището може да се твърди, че то е събирано в продължение на повече от век като се датира в рамките на началото на V- средата на IVв.пр.Хр. Върху 15 от съдовете са врязани надписи с имената на Котис, Керсеблепт и име на южнптракийски град. Някои от съдовете вероятно са изработени в ателиета в Северна България, докато други са представители на ахеменидската традиция. С елинската традиция се свързва една фиала с изображение на похищението на Херкулес над принцесата жрица Авге.

Друг типичен пример за периода на прехода между класическата и елинистическата епоха е Съкровището от Борово. Състои се от 1 каничка, 3 ритона и една купа. Върху два от ритоните и купата има надписи, които гласят "Котис от Беос". Това дава основание съкровището да се датира във първата половина на IVв.пр.Хр. Като цяло се смята, че съкровището е дело на елинската художествена традиция, като се изключи купата, за която може със сигурност да се твърди, че е дело на местни занаятчии и един ритон с протоме на бик, което подсказва ахеменидски произход. Съкровището е еднотипно и вероятно е имало съкрално предназначение, но според някои изследователи то е непълно. Безспорно най- голям интерес предизвиква каничката, чиято повърхност е запълнена със сложна композиция. Сред учените има няколко мнения относно семантиката на изображението. Сред българските учени изследващи проблема са се изказали Иван Маразов, Иван Венедиков и Тотко Стоянов.

Според Иван Венедиков сюжета на каничката представя Залмоксис и свързания с него мистериален култ. За двойката мъж и жена на горния фриз Венедиков разпознава Дионис и Семела, но допуска, че е възможно да са Орфей и Евридика. Той свързва централната сцена като пир в подземното царство.

Според него сцената най- вероятно е свързана със слизането на Дионис в подземното царство, който иска да прибере оттам майка си Семела. Според Иван Маразов обаче сцената от Боровската каничка представя култа към кабирите. Той успява да различи Дионис, но вече в централния фриз заедно с неговите отличителни знаци. За цялостното обяснение на сюжета Маразов включва и сцената от дъното на каничката, където са представени три водни птици поглъщащи риба. В тази интерпретация се включва и Тотко Стоянов, който вижда в сцената сватбата на Дионис и Ариадна. Освен това той дава и много близки паралели, което потвърждава неговата интерпретация. Изхождайки от иконографията на други четири паметника, Тотко Стоянов смята, че каничката е твърде вероятно да е била изработена в ателие в северозападна Мала Азия в атели свързано с Дионисовия култ.

Панагюрското съкровище е открито през 1984г. То се състои от 9 съда - анфора ритон, 3 канички ритони с форма на женски глави, три ритона с протомета на животински глави и една фиала. Изработено е от чисто злато и по своята иконография е твърде интересно като твърде вероятно се свързва с елинската художествена традиция. Всички съдове са изпъстрени с богата орнаментална украса и много сцени, чиято интерпретация все още буди разгорещени спорове. Най- популярната инерпретация за изображението върху каничката ритон е свързана с мита "седемте срещу Тива". Според Д.Цончев обаче сцената представлява откриването на Ахил сред дъщерите на Ликомед на о-в Скирес... Според Хофман обаче сцената представя мита за синовете на Херакъл. Някои виждат в това изображение сцени от живота на Александър, а дори е изказано предположение, че това е напълно битова сцена, която може да представлява кражбата на невеста от нейния роден дом. Георги Китов обаче вижда във вратата изобразена на каничката- ритон точен аналог с вратат от стрелченската гробница, като по този начин той смята, че е изобразен мистериален обред. Съкровището се датира в елинистическата епоха и се поставя във втората половина на IV - първата половина на IIIв.пр.Хр.

Съкровището от Луковит е открито през 1953г. и се състои от 15 сребърни съда някои с позлата и 21 апликации към конска амуниция. Съдовете са съставени от 6 високи и 5 ниски фиали и 4 кани. При две от високите фиали на шиите а изобразени стилизирани изображения на лабрис, а на една от тях на тялото са изобразени два пояса от 8 стилизирани пластични женски глави, между които са изобразени лотосови листа.

Летнишкото съкровище е открито през 1963 г. В голям бронзов котел, обърнат с дъното нагоре, са открити множество предмети от сребро с позлата. То съдържа 19 апликации към конска амуниция, трийсетина по-малки украшения, няколко десетки мъниста за ремъци и две юзди със S-овидни кнебли (странични пръчки за хващане на ремъците). На 8 от апликациите е представен конник . Съкровището се датира в средата на IVв.пр.Хр.

Съкровището от Якимово открито е през 1972г. Съдържа 4 сребърни конични купи, сребърен кантарос, 2 кръгли апликации към две от купите, две масивни сребърни гривни, бронзов съд, фрагмент от бронзова цедилка и бронзово превезло за ситула. Гривните са спирални в три оборота и завършват с глави на животни. Най-общо съкровището се датира между III и Iв,пр.Хр.

Съкровището от Галиче е открито през 1918г. и се състои от 14 сребърни позлатени фалери (кръгли пластинки). Те са леко изпъкнали и имат по 4 отвора по периферията, което предполага, че може би са служили за пришиване към щит или ризница. 12 от пластинките са украсени с палмети, обрамчени от един или повече концентрични пояси от врязани насечки, шнуровиден орнамент и т.н. На две от фалерите има човешки изображения- на едната конник, а на другата женски бюст.


Етикети: съкровище, Тракия, Вълчитрън, Александрово, Панагюрище, Летница, Кр

Сподели във Facebook
Снимки
Съкровищата в древна Тракия Съкровищата в древна Тракия Съкровищата в древна Тракия Съкровищата в древна Тракия

цитирай
2. rosmistral - дали тракийския език е бил гръцки или гръцкия - тракийски
16.10.2009 01:48
Аполон,похвално е желанието Ви да пишете на исторически теми отнасящи се до древното минало на България. Добре е , че търсите източници за това,но опитайтесе даизлезете от догматичната "официална" историческа наука.Така няма да допускате неточнсти като тази,която цитирах в заглавието на коментара ми.
Желая Ви успех!
цитирай
3. apollon - ще бъда радостен ако уточните оп...
16.10.2009 01:51
ще бъда радостен ако уточните опонирането си -с това което цитирате съм се опитал да изтъкна, че двете култури са изпаднали в рядко явление на културна фузия и че гърците са взели думите на траките и са ги написали с гръцки букви.
цитирай
4. rosmistral - отговор
16.10.2009 04:44
Аполон, точно този коментар исках да предизвикам и Вие го направихте перфектно!
Просто и ясно,казахте това,за което официалната история не говори.
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10895336
Постинги: 5202
Коментари: 10107
Гласове: 18172
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031