Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2009 22:43 - Разчитането на надписът в църквата в Челопеч, разположен над входа й. Произходът на ойконима Челопеч
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1261 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 15.10.2009 13:33


image

Словоредът на надписът е автентично различен, но със същия смисъл в оригиналния цитат: Рече Господ, Аз съм вратата (преносно: Врата имам в себе си, с което иска да се каже Господ е храма, храма е Господ). Ако някой чака спасение и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира.

Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9) - оригинален цитат

Една важна подробност е, че надписът във вида, в който е зписан е взет от източник, който стои много близо до произведението на Гавриил Романович Державин - Gavriil Romanovich Derzhavin. Вариантът на текста на Йоан от "Откровение" е "Аз съм вратата, ако някой влезе в мен, спасява се".

Относно произходът на името Челопеч, трябва да се има предвид неговия съставен български произход от думите чело и пек, като съставната дума е със значението на "видно място", "челен", "показен, добре стоящ". По-късно съставната дума се видоизменила от челопек в естествената езикова трансформация на формата челопеч, както показва и запазеното име от турско време Джелобек.



Гласувай:
2
0



1. apollon - автор Гаврил Романович Державин, ...
14.10.2009 23:15
автор Гаврил Романович Державин, авторизиран превод проф. Антоний Хубанчев
БОЖИЕТО БИТИЕ

О, Ти, в простора безпределен,
задвижващ всяко вещество,
в течение на времето предвечен
с Триипостасното Си Божество.
Дух вездесъщ, единен,
без място , безпричинен,
недостигаем с никой ум висок
и Който цялата безкрайност обитава,
обгръща, пази и създава,
Когото ний зовеме: Бог.

Да вникне в сини океани,
да изчисли космичните лъчи,
ще може творческият гений,
но необхватен все си Ти.
Не можем ние просветлени,
от светлината Ти родени,
да вникнем в Промисъла Ти велик.
Към Теб кой мисъл устремява,
сред Твоя блясък се стопява,
като във вечност минал миг…
Ти хаоса през творческия ден
от бездната на вечността извика,
а вечността, преди да бе векът роден,
бе свойствена на Твойта същност.
Сам Себе Си съставящ,
чрез Себе Си живително сияещ…
Ти светлина, отгдето светлина заблика,
създал света с могъщо слово,
пребъдващ сред творението ново,
Ти бе, Ти си и Ти ще бъдеш!

ТВОРЕНИЕТО
Веригата на всичко в Теб се вмества,
Ти битие й даваш и животвориш,
начало с край ведно разгръщаш
и чрез смъртта живот дариш.
Тъй както искрите възникват
слънца от Тебе се пораждат;
и както в ясен зимен ден
снежинки бляскат и трептят,
тъй в бездните над нас звездите,
искрящи в мрака милиони
на небосвода тайнствено пламтят,
и движат се по Твоите закони.
Но тия огнени лампади
или кристалните грамади,
или пък океанът разярен,
или сияйните слънца горящи
и всички светове блестящи
пред Теб са като нощ пред ден.
Тъй както капка с океан сравнена
твърдта е с Твойто Божество.

ЧОВЕКЪТ
Но що е дивната вселена?
И аз пред Тебе съм какво?
Сред хаосите на всемира
създаването на звезди не спира ,
възникват неизвестни всеки час…
И дръзвайки да се сравнявам,
аз малка точка представлявам
и нищо съм пред Тебе аз.
Да, нищо!
Но в мене Ти сияеш
с величие и доброта,
и Ти в човека се отобразяваш
тъй както слънце в капчица вода.
Да, нищо!
Но аз живот усещам,
в копнеж душата ми пламтяща
е устремена към лазурни висоти…
На Теб се тя сега надява,
размисля, вниква, разсъждава:
аз съм, защото си и Ти.

Необясними и непостижими!
Ти си! Природата го проповядва
и в мен незнаен чуден глас
ведно с ума ме уверява:
Ти съществуваш, както аз.
Частица в дивната вселена,
поставен мъдро на почтена
среда, в света от Теб творен,
где свършват тварите телесни
и почват духове небесни
и всичките се свързват с мен.
Аз - жива връзка на земята.
Аз - сложно вещество.
Аз - средоточие на съществата,
следа от Твойто Божество.
Аз с тяло в прах изтлявам,
с ума си мълнии улавям;
аз цар съм… роб, червей…бог?...
Но бидейки така чудесен,
отгде дойдох аз неизвестен?
Без Теб да бъда аз не мога,
защото Ти си мой Създател,
на Твоята премъдрост аз съм твар…
Ти - на живота благ Подател,
душа в душата ми и Цар.

ПЪТЯТ
И трябва тялото ми да изстине
и в смъртна сянка да премине
безсмъртното ми битие;
та смърт плътта ми да обгърне
и чрез смъртта духът ми да се върне,
о, Отче, в Твоето небе!

Необясними и Непостижими !
В представите за Теб е невъзможно
да схванем в образи въобразими
дори и сенките на Твоите черти.
Но ако в немощта си сме безсилни,
достойно името Ти да възпеем,
то как по други начин да Те почетем,
освен в молитва да се възнесем
и благодарни сълзи да пролеем…

Бел. на преводача: Державин Гавриил Романович /1743-1816/ е един от родоначалниците на руската класическа поезия, в която по-късно засиявят имената на В. А. Жуковски, А .С. Пушкин , М. Ю. Лермонотов.

В световната литература одата „Бог” е изключитлно явление. С вдъхновеното слово на този литературен жанр като молитвено величание са предадени с цeлия им дълбок смисъл сложните и трудни вероучителни истини за Бога като Творец и Вседържител на вселената и за мястото и предназначението на човека в космоса. До тази поетична богоустеменост се докоснах за първи път като ученик в Духовната семинария благодарение на тогавашния ректор Смоленски епископ Тихон.
цитирай
2. travell - интерсно ми е как е било името на Ч...
20.12.2012 10:11
интерсно ми е как е било името на Челопеч преди турско време?
Селище е имало много преди турците
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10895419
Постинги: 5202
Коментари: 10107
Гласове: 18172
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031