Поводът за статията е доказаната от науката причинно-следствена връзка между редовната употреба на Сена и нейните антрахинони и развитието на рак на дебелото черво. Във връзка с масовата употреба на сенови шоколадчета, и сенови аналози, не е за учудване, че България се намира на първо место по рак на дебелото черво в Европа. От тази гледна точка приготвянето на чай от сенови листа или консумацията на производни от сената фармакологични продукти е аналогична на комнсумацията на кантранови въглеводородни деривати като очистителни средства.

Докато при сената по-голям процент от антрахиноните се пада на самия антрахинон, което придава острия мириз на билката, подобен на този на катрана, петрола и въгрищата, то при зърнастеца и ревена, огромна част от антрахиноните са окислени и хидроксилирани, което силно изменя химичната природа на тези съединения. От фармакологично гледище това значи, че сената е със силно дразнещ ефект върху лигавицацата на дебелото черво и се приемат като силен лаксатив, докато зърнастеца и ревена, поради различията в химическия състав изтъкнати по-горе, имат умерен до слаб лаксативен ефект. Поради силно мутагенното действие на антрахинона, в който цялостта на триароматната молекула е съхранена, сеновите антрахинони не са подподящи в периода на бременността, пуерпериума и кърменето, тъй като са известни с потенциалното си увреждащо въздействие върху структурата на ДНК. Нещо повече, като липофилен агент антрахинона преминава през чревната мукоза и така постъпва в системното кръвообръщение. Точно тази способност не е характерна за антранолите на ревена и зърнастеца. От химично гледище алкохолната оксидация на антрахиноните в техните растителни тъкани води до пълно изменение в ароматната природа на техните съединения, което значително снижава техния увреждащ потенциал и съдейства за множество лечебни и полезни ефекти при тези растения. Това се дължи на явлението тавтомерия между съседните кетонни и съседните алкохолни групи, чрез които се разпада ароматния характер на първичната структура. В този смисъл съединенията се превръщат в своеобразни естествени антибиотици в чревната среда и притежават протективен, а не мутагенен ефект върху чревната мукоза. Така например ревенът съдържа меките и неароматни антрахиноноподобни съединения реин, хризофанол, емодин, алое-емодин и други. Реинът в корените на ревена по своята структура много прилича на 1-хидрокси-8-метил-6метокси-антрахинон, който антрахинонов антибиотик, изолиран от стрептомицес.
rhein

Emodin
Molecular Structure

При тавтомерната изомеризация на тези съединения с пренос на водороден протон от хидроксилната към кетонната група се разрушава ароматната структура на едното ядро и значително се снижава както токсичността, така и мутагенността на тези съединения. Това е основната разлика и между меките и умерено действащи природни лаксативи като ревена и зърнастеца и силно действащата сена. В тази връзка няма друга по-добра препоръка за потребителите от тази да не употребяват сена. Нейният пик на консумация е сред възрастното население, при което сенилните процеси засягат силно и рузорбтивната фукция на колонната мукоза в посока на нейното влошаване. Точно в тази възраст зрулите хора са най-уязвими по отношение на риска за рак на дебелото черво. Антидот при отравяне със сена или след продължителен прием е розмаринът, който благодарение на силния си антиоксидантен ефект не допуска увреждането на лигавицата от антрахиноните на сената.
Безопасна алтернатива на сената са продуктите съдържащи зърнастец, ревен и алое. Такива препарати в България са Laxilin и Radirex. При тези два препарата лечението на постояния конституционален и идиопатичен запек може да продължи непрекъснато във времето.
Препоръка към потребителя: Не употребявайте сена като лаксатив при запек, тъй като нейната продължителна употреба се свързва с развитието на рак на дебелото черво като самостоятелен или придружаващ рисков фактор.
Друга съществена особеност между фармакологичното действие на зърнастеца и сената е, че докато при зърнастеца е налице адстрингентен ефект върху венозната стена от съдържащите се в него антраноли, то при сената такъв ефект липсва. Обяснението е отново въз основа на различията в химичната структура. При антранолите свиването на мукозата е аналогично по действие на това при танините, заради сходството с тази група съединея. Обратно преобладаващите антрахинони в сената нямат такъв ефект. Вместо това те имат ароматен характер с липофилен тропизъм, което ги прави потенциални канцерогени.
Феноменалното фармакологично различие между антрахиноните и хидроксиантрахиноните е, че първите са силни мутагени, а последните са изразени антиоксиданти.
В тази връзка и следвайки логиката на изразените химични закономерности, трябва да подчертаем, че в групата на хидроксиантрахиноните представителя с най-силни антиоксидантни свойства от тях е не този с най-много хидроксилни радикали, а този който дава най-изразена тавтомерия и разрушава и двете ароматни ядра. Такъв е случаят 1,5 - дихидрокси-антрахинона, който лесно тавтомеризира до 9,10-дихидрокси - 1,5 -диоксиантрацен, в който ароматната структура липсва.