Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков

В историята на ханска България съществува един основно неизяснен въпрос. Воювал ли е хан Крум с аварския хаганат или териториите му са присъединени към Крумова България? Напада или дипломатичеки присъединява хан Крум своята родна Авария?  Как хан Крум заема земите на Дакия (Влашко)? Въпреки, че хан Крум сам произхожда от управляващата династия на Аварския хаганат, двете съседни ханства са независими държави. Отслабената Авария от набезите на франките под предводителството на Карл Велики е имала нужда от защита в лицето на своя родственик хан Крум. Въпросът зададен по-горе не може да има равнозначен отговор. В качеството на защитник на съседите си и на своите родственици, хан Крум отива като спасител, но както често става се завръща като завоевател. Погромите предизвикани от франките са били значителни, за да може Крум да помага в реставрацията на една замираща и отслабена държавна администрация. Съпротивата към Крум обаче в някои области е бла значителна и той е водил битки, за да присъедини всички прилежащи към Авария територии. Тези битки не са били тежки и кръвопролитни, а по-скоро съчетани с дипломация на много места, именно защото от двете страни са стояли родствени народи. Само това е логическото обяснение хан Крум да присъедини такива огромни територии, които са два пъти по големи от самата Аспарухова България. По този начин хан Крум постига северното етнико-политическо обединения на близките народности. Това сливане е съпроводено от небивал подем по българските земи. Това е предпоставка за силно увеличаване мощта и човешкия ресурс на държавата и тези свежи човешки и материални ресурси са истинския двигател на победоносните завоевания на Симеон. Като Крумов наследник той още повече разширява завоеванията на прадядо си, присъединявайки предишни и загубени от аварите техни територия. 
С други думи северните териториални успехи по присъедияване на Авария са плод от военни операции, които имат сложен политически характер и издават изключителната политическа зрелост и опитност на българския монарх. Мечтата на Аспарух е сбъдната. Това само показва колко силна е българо-династичната приемственост между монарсите и как неуспехите на един се превръщат като цел на следващия поред, което напълно отговаря на византийската политическа тактика. Подобна последователност и политическа приемственост има и в имперския двор на Константинопол с малки и кратки изключения. 
Историческите данни показват, че Аспарух враждува упорито със съседите си авари от север. Доказателство за това са земните валове изградени на широк фронт в Дакия и пазещи северните териториални придобивки на Аспарух, които не са зависели от благоволението на константинопол, а са изцяло негово лично монаршеско постижение.
Защитата, експанзията на територии и реалното присъединяване на Авария говорят за сложния характер на военните операции, водени от Крум. Това са поредица от войни, които имат защитен, отбранителен, спомагателен и накрая завоевателен характер. в много от случаите територии са присъединявани изцяло с дипломатически средства.




Хан Крум със своята царска свита по време на пир. Вижда се как в лявата ръка държи своя трофей - черепа на византийския император Никифор, превърнат в чаша и обкован със злато. Целта е била василевсите да се страхуват от моъщия и силен свой съсед България.

Черепът чаша:


Миниатюра от Манасиевата хроника - батална сцена с хан Кром - изписано на рисунката.

Истината е,че франките никога не са успели да победят и покорят аварите.Единственият им голям успех е ограбването на богатата аварска хазна.Затова франките подкупват част от аварските поданици на своя страна,сред които може би са били и българите.Българите са били решаващия и основен фактор между авари,франки и византийци.Конфликта между българи и авари се оказва решаващ в историята и залеза на аварския хаганат,както и на бъдещето на франкската империя и Византия.

Добър въпрос - нужно е да се върне