Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2009 11:19 - Средновековният произход на името на село Пастра и неговото присъствие в грамотата на цар Иван Шишман към Рилския манастир
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 3906 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 16.03.2017 16:39


Оригинална статия на Димитър Геориев - Даков
Както и село Стоб, така и село Пастра са стари поселения от ранното средновековие. И двете населени места фигурират като град Стоб и село Пъстра в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Един от най-импозантните царствени документи на последния български цар е издаден със златен печат през 21 септември 1378 година и един от малкото останали царски инсигнии, запазени по българските земи и свидетелстващи за бледата на факти средновековна история на България. 
Произходът на името Пастра е със старобългарски произход. Това име произлиза от страбългарската дума пъстръ, която означава пъстър. Старобълтарската дума пъстръ има коренна етимологична разлика с гръцката дума за шарен, пъстър и разнообразен, която е ποικίλος. Това може да ни засвителства, че основателите на селището са българи от ранното средновековие. В последствие Името на селото Пъстръ се видоизменя на Пъстра, запазвайки отново мъжкия граматичен род, въпреки окончанието. В още по-късен етап именно във времето след грамотата на цар Иван Шишман в хронологичен аспект, името Пъстра без етимологически пречки и девиации се видоизменя в Пастра, като двете наименования са етимологически тъждествени и еднакви: Пъстра=Пастра. Така името "пастра" пренася през вековете спомена и културата на старобългарския език. Съвременната книжовна дума пъстър произлиза от инверсията на звуковете в думата пъстръ и показва изключително близката генеалогия на съвременния книжовен и старобългарски език.   
Село Пастра е известно с пещерата на Иван Рилски.
image
imageimageimage

image
image




Тагове:   манастир,   ЦАР,


Гласувай:
4
0



1. apollon - http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://vilibg.net/attr_pics/42_1.jpg&imgrefurl=http://vilibg.net/attractions.php%3Fid%3D42&usg=__o5OgjN9TYdUaplBST
20.09.2009 11:23
Близо до Рилския манастир се намира пещерата, където Иван рилски е прекарал 7 години в пост и молитви. Според думите на хората, който успее да мине през дупката в края на пещерата, е безгрешен. Иван Рилски е една от най-големите фигури на Средновековието и оказва влияние върху целия източноправославен свят. Житие за светеца написва през 14 в. патриарх Евтимий Търновски - “Из живота на Иван Рилски”, а през 15 в. Владислав Граматик описва шествието за пренасянето на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител, в което сам той бил участник.

Иван Рилски се родил около 876 г. в дупнишкото село Скрино в гънките на Осоговската планина, недалеч от р. Струма. Бил съвременник на княз Борис Първи, на Симеон Велики и на неговия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир в родното си село. Според житието на светеца, когато родителите му починали, той раздал имуществото им на бедни и болни и постъпил като послушник в близкия манастир под връх Руен.

Там придобил богословско образование, изучавал богослужебни книги и приел монашеския сан. Когато напуснал манастира, се изкачил на “висока гола планина” и живял като отшелник в продължение на дванайсет години. После се заселил в хралупата на едно дърво в Рилската пустиня, където се отдал на молитви към Бога.

Хранел се с треви и не виждал човешко същество. Навестявали го само диви зверове, които не му сторили нищо лошо. Овчари, пасящи наблизо стадата си, го открили и започнали да го посещават, да искат съвети и помощ от него, тъй като вече се било разчуло, че върши чудеса и лекува болни с молитвите си. И до днес в Югозападна България в устната традиция са запазени предания за делата му. За да се усамоти, Иван Рилски се преместил в пещера на висока и недостъпна скала и прекарал там в молитви и пост повече от седем години.

Славата на отшелника се разпространила надалеч и стигнала до престолния Търновград. Благочестивият български цар Петър научил за мъдреца пустинник и пожелал да го види. Патриарх Евтимий пише в житието на светеца, че владетелят тръгнал към него с “немало злато и различни овощия”. Отшелникът не пожелал да приеме царя и върнал златото, а взел само постническата храна. Това още повече увеличило влиянието и славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строили наоколо колибите си и така на мястото на малката постница в планината възникнал най-известният български манастир – Рилският. След смъртта му на 18 август 946 г. светецът бил погребан от братята монаси в каменна гробница, запазена и досега в църквицата, устроена в пещерата, която приживе обитавал.

Мощите на св. Иван Рилски сменили няколко места. По нареждане на цар Петър те били пренесени в дървената църква “Св. Лука” в Средец на 19 октомври и оттогава на този ден се отбелязва паметта на светеца. Благочестив и богат християнин построил хубава каменна църква в Средец и в нея пренесли мощите му, а после там основали манастир. Вероятно тогава отшелникът бил канонизиран за светец. Византийският историк Скилица Кедрин съставил житие на светеца, в което пише, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил Първи Комнин (1143-1180 г.). След време при поредната унгарско-византийска война мощите били пренесени на унгарска земя. Там станали много чудеса, които накарали унгарците да решат, че светецът трябва да почива на родна земя. Само след три години с големи почести крал Белла Трети върнал мощите в ковчег, богато украсен със злато.

При царуването на Иван Асен Втори и при патриарх Василий в 1238 г. те били пренесени в Търново и положени в храм на името на светеца. След плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 г. мощите като по чудо оцелели. През 14 в. монасите от запустелия Рилски манастир издействали султанско разрешение и с тържествено шествие и големи почести ги пренесли там. На 1 юли 1469 г. те били положени в църквата на Рилския манастир, където почиват до днес.

В последните години от живота сив пълно уединение св. Иван Рилски съставил “Завет” към учениците си последователи - уникален документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от “всякакво зломислие” и да се пазят от “сребролюбивата змия”
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11360157
Постинги: 5225
Коментари: 10158
Гласове: 18541
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930