По своя характер Руско-турските войски имат смесен религиозно-завоевателен характер, както от страна на Русия, така и от страна на Турция.
След успехите на турците на Балканския полуостро и в Поволжието, както и непосредственото съседство с изповядващите исмяла народи, активизира позициите на руското духовенство пред светската власт за спиране експанзията на исляма и турците. Това от своя страна е подсилено от броженията, идващи от другите хростиянски и славянски народи. Най-активна позиция имат византийските духовници, голяма част от които напускат пределите на поробена Византия и са привлечени като високопоставени духовни лица, изясняващи въпросите на богослужението и християнската апологетика по византийски образец. Така във връзка със създалото се разноборство, конфликта на старобъларската и византийската патриаршия се премества извън техните граници под формата на антагонизъм в пределите на Руската църква. Победител в този антагонизъм е изцяло в мисията на гръцкото духовенство. По настояване на патриаршията в Цариград патриарх Евтимий е заточен от турците именно в гръцки манастир, с което българския патриарх е заточеник както на турската, така и на гръцката страна. В това прозира и плана, разказан твърде подробно от Патриарх Евтимий и още веднъж доказва истинността по събитията, разказани от монаха във връзка с османското поробване. Освен със заточението на един най-значимите и известни български патриарси Евтимий, гръцката патриаршия се разправя и по особено подъл начин с българските духовни лица в Русия, Украйна и други. Подобни негативи търпят Григорий Цамблак, Константин Костенечки и други висши духовни лица.

След като насочва османските орди към България и това е повод за превземане на целия Балкански полуостров, гръцкото духовенство води борба в Русия за започване на свещенна война срещу турците поробители. В този аспект гърците успяват да доведат религиозната и политическа борба с помощта на Русия докрай. Доказателство за огромното влияние на гръцките духовници в Русия е, фактът, че Гърция получава пълна политическа независимост, с изключение на някои свои области почти 50 години по-рано от България, през ранната 1830 година.
По-ранното освобождение на Гърция има решаващо значение в дипломатическите преговори на Берлинския и Ньойския договори, в които съседна Гърция се опитва да декларира голяма част от земите на Егейска Тракия като гръцки, а така също опирайки и на исторически аргументи за пределите на Византия през различните периоди на нейното съществуване. Гръцките искания са удовлетворени на практика до такава степен, че за граница на България са признати само земите от времето на Аспарух. Издействана е и автономията на Румелия, с която Гърция се стреми отново да присвои нейни изконни според нея територии и да дестабилизира северната си съседка. С това разбира се Гърция губи много повече. Други нейни територии остават под трайна турска власт.