Димитър Георгиев - Даков

Ценен бях за теб
във плътската наслада,
и понесох само присмех
за огромна моя награда.
ценен бях за теб
във своята досада,
развличаше се с мен
до следобяда.
Ценен бях за теб
в твоята плътска омая,
с магариите ти не изтрая
и всичко отиде към края.
Ценен бях за теб
в своята почуда,
разпъна ме на кръст
насред града
и даже на площада.

АПО, В ТОЗИ СТИХ КАКВО ЛИ НЯМА БОЛКА ...И ХУМОР И КАКВО ЛИ НЕ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

има разни работи :)