Името на село Присово, Търновско произлиза от българската дума присой със значение "слънчево място". Подобна махала с името Присойчани има в село Горно Удине.
Името на село Мерданя, Търновско произлиза от мердан - дървен уред за сплескване на суджуци. 
Дръндава е махала в село Горно Уйно  - името произлиза от дръндар - "чепкало за вълна".
Дудева е махала в село Горно Уйно  - името произлиза от дуда - "черница", ойконим свързан с фамилия, чийто поминък е било бубарството.
В линквистичен план между имената на селата Злогош и Слокощица може да се сложи знак за равенство, поради еднаквата коренова основа, която е съставена от българската дума злака - зеленина.
Село Цвекова бара е планинско село и е с имената Цветан, Цветьо, Цвеко или от цветна рекичка.
Село Цирка идва от глаголната форма цирика - църка, вика.
Село Годлево е планинско селища в община Разлог. Името му тук се извежда от ортонима Котлево, производно от "котел", зарад особеното му "котловинно" разположение между извисяващите се високо Рила и Пирин.

Скравена - името е формирано от диалектното прилагателна "сокръвена", което означава "окървавена". Името е ясно производно от намерилите смъртта си ботеви четници при местността Ритлите на 2 юни 1876 година.  На следващия ден цялото население на Скравена, родното място на един от четниците Георги Апостолов, е изкарано да види шествието на башибузука, носещ забити на колове главите на четниците. Поруганата чест е превърната в своеобразно достойнство в името на селото. По подобие диалектната дума сокръвица обозначава "съсирена кръв".
Името Скравена е сходно със селищното име Скръвеница в Царибродска област, записано в турски документи от 1576 като Исигровениче.





Характерното разположение на Кресна в края на клисурата на река Струма в Кресненското поле дава нейното име. От граматическа гледна точна то е глаголна производна форма в минало свършено време от глагола кряскам.
Нещо повече, думата клисура (кλεισούρα) запазена добре както в старогръцки, така и в новогръцкия език е типично тракийска дума за обозначение на тесен планински проход и още по-конкретно на "стеснение на речна долина между две скали".
При това името Кресна изразява двойно семантичен смисъл на звукови явления на специфичния ландшафт, формирани както от шума на реката, спускаащата се под наклон и с грохот от клисурата към полето, така и от отражението на звуците в извисяващите се в края на полето съседни скала, в подножието на които като пирамидални конуси е струпан "мел". Така разнородната природа от ехото на съседните скали и грохота на реката оформя типично българския ойконим "Кресна". Селища с подобни имена са град Кричим, разположен в Кричимската клисура и село Грохотно по поречиет на река Въча. Автор: Димитър Георгиев - Даков.