Постинг
19.09.2009 17:39 -
Етимологични закономерности в името на град Мелник
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2268 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2009 21:01
Прочетен: 2268 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 24.09.2009 21:01
Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков
Според старата и по-първа етимологична теория за името на град Мелник академик Иван Дуйчев смята, че името Мелник има чисто славянски произход. Това той излага в своя труд от 1989 година наречен "Очерк върху средновековната история на Мелник". - В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1.Името се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
В действителност обаче това не е така и този подход за обяснение на името на града не е подчинен на етимологичната логика, а на предположение. Все пак основатели на града няма как имат предвид бялата глина и креда, с която се ознамават скалите около града, а някакъв друг мащабен и съществен за ялата околност белег.
Типичен само за района на Мелник и единствено в цялата околност са разположените там Мелнишки пирамиди. По-тъмния цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник е дал основание на тоавашните жители на града да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта "мелас" и "меланос". Тя е съставна дума на медицинския термин мелена, чийто корен също произлиза от от дума мелас, с таз особеност, че втората буква е се изписва като дифтонг. Тъй като етимологическия произход на името Мелник категорично показва неговия гръцки произход, старото име категорично звучи по един и същи начин без разлика в произношението - Меленико, Меленикон. Заради граничното разположение на града между Византия и България, той често е ту български, ту византийски. Българите превеждали писмените две гръцки форми на името Меленико и Меланико, Меленик и Малник, махайки гръцкото окончание. Така най-старите и изходни имена на града били двете дифтонгиални форми Меленик и Меланик. Последната форма заради обеззвучаването на а между л и н лесно се трансформира в окончателното име Меланик-----> Мелник.
В гръцкия език съществуват различни прилагателни за думата черен в зависимост от нюансите на цвета - маурос, мелас, меланос. С други думи етимолоичната хипотеза на академик Иван Дуйчев и моята, са изправени една срещу друга на нокти, защото според дадените обяснения в един и други случай за произхода на имената са използвани два срещуположни цвята. Оставам на читателите и от уважение към академика да направят сами своите изводи за достоверността на произхода на името на град Мелник.
Съдбата на гръцките дифтонги в българския език клони към "е" както е при имената на село Емона и нос Емине, които заради близостта до гръцките черноморски колонии са запазили корена на древното име на планината Аемон (Стара Планина) с гръцки произход. Именно този помощен пример ни изяснява, че Мелник е имал два близки топонима - единия Меланик от мелас и меланос, от който идва българското название и другия Меленик (Меленико), който идва от корена мелаена с дифтонг. Напомняме, че вариациите на топонима са резултат от езиковата мода и с течение на времето единия топоним е надделял на другия, а именно този, който е достигнал до наши дни.
С едно малко отклонение можем да предположим, че корена на планината Аемон, може да египетския бог на слънцето Амон.
Според старата и по-първа етимологична теория за името на град Мелник академик Иван Дуйчев смята, че името Мелник има чисто славянски произход. Това той излага в своя труд от 1989 година наречен "Очерк върху средновековната история на Мелник". - В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1.Името се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
В действителност обаче това не е така и този подход за обяснение на името на града не е подчинен на етимологичната логика, а на предположение. Все пак основатели на града няма как имат предвид бялата глина и креда, с която се ознамават скалите около града, а някакъв друг мащабен и съществен за ялата околност белег.
Типичен само за района на Мелник и единствено в цялата околност са разположените там Мелнишки пирамиди. По-тъмния цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник е дал основание на тоавашните жители на града да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта "мелас" и "меланос". Тя е съставна дума на медицинския термин мелена, чийто корен също произлиза от от дума мелас, с таз особеност, че втората буква е се изписва като дифтонг. Тъй като етимологическия произход на името Мелник категорично показва неговия гръцки произход, старото име категорично звучи по един и същи начин без разлика в произношението - Меленико, Меленикон. Заради граничното разположение на града между Византия и България, той често е ту български, ту византийски. Българите превеждали писмените две гръцки форми на името Меленико и Меланико, Меленик и Малник, махайки гръцкото окончание. Така най-старите и изходни имена на града били двете дифтонгиални форми Меленик и Меланик. Последната форма заради обеззвучаването на а между л и н лесно се трансформира в окончателното име Меланик-----> Мелник.
В гръцкия език съществуват различни прилагателни за думата черен в зависимост от нюансите на цвета - маурос, мелас, меланос. С други думи етимолоичната хипотеза на академик Иван Дуйчев и моята, са изправени една срещу друга на нокти, защото според дадените обяснения в един и други случай за произхода на имената са използвани два срещуположни цвята. Оставам на читателите и от уважение към академика да направят сами своите изводи за достоверността на произхода на името на град Мелник.
Съдбата на гръцките дифтонги в българския език клони към "е" както е при имената на село Емона и нос Емине, които заради близостта до гръцките черноморски колонии са запазили корена на древното име на планината Аемон (Стара Планина) с гръцки произход. Именно този помощен пример ни изяснява, че Мелник е имал два близки топонима - единия Меланик от мелас и меланос, от който идва българското название и другия Меленик (Меленико), който идва от корена мелаена с дифтонг. Напомняме, че вариациите на топонима са резултат от езиковата мода и с течение на времето единия топоним е надделял на другия, а именно този, който е достигнал до наши дни.
С едно малко отклонение можем да предположим, че корена на планината Аемон, може да египетския бог на слънцето Амон.
НИКОЙ "МАКЕДОНЕЦ" НЕ МОЖЕ ДА Д...
Откриха летище "Стряма" край г...
Основни изисквания към косвените данъци ...
Откриха летище "Стряма" край г...
Основни изисквания към косвените данъци ...
Няма коментари
Търсене