Поради лошата устна хигиена, отварянето на устата през Сревновековието е било едно най-вонящите лични събития. Ако подобен двукрак скункс е раздразнен, той често награждава тези, които го ядосват с непоносимата смрад на своята слюнка. Така за реномето на слюнката през вековете е останало едно лошо мнение, защото с нея се е свързвало наградата при лошо отношение. ЗА жалост само хората имат подобно негативно отношение към слюнката. В семейството на кучето, котката, кравата и ред други предстатвители на животинския свят, слънката е най-ценената течност - било за сутрешен тоалет, било за лечение на рани. И наистина най-доброто средство за лечение на рана е слюнчения секрет. Съдържащите се белтъци от рода на лизозима, хистатина и имуноглобулини от клас А имат силно бактерициден ефект и не позволяват растеж на бактериална флора. За сметка на това зъбната плака и зъбните кариеси гъмжат от патогенни и непатогенни видове микроорганизми. Не винаги обаче слюнчения секрет има лечебни свойства. Взавизимост от индивидуалните условия и начина на живот различните хора имат различни свойства на своята слюнка. С други думи дали слюнката е вредна или лечебна зависи изцяло от степента на здраве при отделните индивиди. Така например боледуващите хора имат не само вредна, но дори заразна слюнка - типичен пример е туберкулозата. От друга страна незаразно болен човек, би могъл да притежава в слючнката различни болестотворни щамове бактерии.
Не мислете обаче, че слюнката би могла да бъде използвана за лечение например на рани на краката при диабетиците. Тъй като проблема при тях е вътрешен, само външното третиране на язвата не е достатъчно. Хистатинът в слюнката би бил обаче отличен компонен за заздравяването на рани в комплекса с другите терапевтични средства.

През живота на човек се отделя толкова слюнка, че може да напълни два басейна.