Това е най-ужасното от всички престъпления на гръцкото духовенство. След като е превзета от турците търновската патриаршия, патриарх Евтимий, който е близка кореспонденция с Киевската патриаршия е заточен в Бачковския манастир, който и по това време е своеобразен гръцки капан за един свят българин.
Първоначално и по времето на Симеон Велики става първото пренасяне на българска преславска книжнина в Украйна, посредством княгиня Елена (Олга). Така с брака на Олга с Игор и внесената тъй рано в Русия писменост на български, застъпена и ръководена от монарси с българска кръв е поставено началото на писмена взаимственост между двата народа. Така се получава специфична езикова инверсия, при която думите от църковната българска литература са заучени в този си първоначален вид, а само тези думи, които не присъствали в тази книжнина, останали с безподобно и руско звучене. И до днес е забележително сходството между българския и руския език, като последния е изключително близък до произношението, звукоизвличането и писменото означение в старобългарския език, послужил за основа на руския език.
Следващото варварство било заточението на патриарх Евтимий от Търново. Макар да знаели добре неговите заслуги по въвеждането на точните гръцки текстове, гръцките свещенници се наговорили с турците да нападнат именно Търново, както заради богатствата му, така и заради антагонизма си с българското духовенство. Фактът, че всички първенци на Търново са избити, а е оставен жив главния отговорен за тримесечната защита на обсадения град е показателен, че гърците са искали жив патриарха и от гузна съвест не са предали на турците, както и заради огромния му авторитет. В действителност турците са били побеснели от непредаващия се град. Евтимий е чакал Иван Шишман да спаси столицата цели три месеца. Загадка остава защо Иван Шишман не се появява. Бесът на турците довел до избиването на цялата войска и на всички първенци.
Заради великолепните позиции на българското духовенство в Киев, гърците били бесни, че не те ще проповядват от първа ръка сред тези народи, а българите, тези, които се учили първо от тях. Ето това не могли да си простят цариградските първосвещенници.
Впоследствие Киприян Цамблак става киевски митрополит и е българин по произход.
Същото престонаследство очаква и Григорий Цамблак, който заради високите и добрите позиции, които е имал, е бил недолюбван на вселенския патриарх и в последствие анатемосан. Особено силен е бил антагонизма на цариградския патриарх с Григорий, който учел навсякъде където е на български език и писменност. Благодарение на неговите усилия във Влашко българския език става книжовен, но е ползван главно за богослужебни цели.
Впоследствие разкола между московската и киевската църква е сложен от гръцкото духовенство, вярно на принципа разделяй и владей. И досега конфликтите на политическа основа между Москва и Киев имат своите стари духовни корени. След последните дни на Цамблаковата духовна приемственост в Киев, гръцките духовници окупират върховните постове на двете църкви, но за тяхна жалост, не могат да посегнат върху писменостите така, както са го правили в българско, тъй като имотите на църквата в Русия са ползвали с подръжката на светската власт.
Поради тази причина Русия успяла да запази много средновековни старобългарски книги, разпръснати из манастирите на Русия.
Но какво успели да завършат със своите мисии гръцките духовници. Те убедили широките, благоверни наши съседи, че гръцкия принос в развитието на българо-руската писменост е основен фактор. Така приносът на силно мразения Симеон велики от гърците останал в тъмнината на мракобесието.
Така в Русия трайно се наложила по естествен път тезата на гърците, че руската азбука е гръцко дело от игла до конец.
Ето тези престъпления няма как да бъдат лесно опростени на духовните люде на Гърция.