Постинг
11.09.2009 14:02 -
Крадлата на бебета или вманиачената бременна
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1259 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2009 17:04
Прочетен: 1259 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 11.09.2009 17:04
Тя бе щастливо женена, имаше дори свои собствени деца. Но въпреки това крачеше из бордеите на града, за да търси нов баща на своето бъдещо бебе. Не се интересуваше от това дали ще лепне някаква нова болест или какъв ще е бащата. Тя считаше себе си за здрава и за недосегаема. Важното бе да й допада на външен вид и да не я отблъсква.
Срущите протичаха стандартно. Тя бе хладнокръвна до мозъка на своите кости. Нищо не й пречеше щом беше решила коя ще е жертвата. Набелязваше мишената, после обеззоръжаваше с цялото войнство на чара си мъжа, който бе избрала и се втурваше да обяснява колко е добра, почтенна и щастливо женена. Имаше една единствена цел. Да изцеди малката и оскъдна течност от слабините на тези мъже в себе си и повече да не ги среща през живота си. Не я интересуваха забрани. Не можеше да се трогне и от слачите характери. С едно двежение на ръката тя врътваше халката си на женена и молеше с израз на най-почтената и благоуважавана жена да се изцвъкат не къде да е, а там където в последствие щяха да я направят щастлива. Убеждението протичаше по схемата, че дълги години тя и нейния съпруг не мога да си имат бебе и тя правела всичко възможно за това. Системата работеше безпогрешно. Клетите жертви бяха в нейните могъщи пипала. Чувстваха се странно в нейната могъща прегръдка. Тя всичко им бе обяснила и те бяха просто едни спокойни жертви. Когато те понечваха да попитат дали може да се срещнат с потенциалния си бъдещ син или дъщеря, тя казваше едно вяло да, но вътрешно тя бе убедена, че това нямаше да се случи. Тези нейни схеми се разиграваха вече 15 години, от тях три бяха посветени на ходенето по мъките. В къщи я чакаше щастливо женен мъж, който тя всеки път успяваше да убеди, че той именно е съпруг на новата й рожба. Разбира се той грееше от щастие. Беше най-щастливия татко, която дори тя самата бе срещала. Той наистина се стараеше във всяко едно отношение. Разбира се нито едно от децата не приличаше на него, но това въобще нямаше как да стигне до него, той не мислеше в подобен план, той само действаше и несъзнателно даваше всичко от себе си за благородните начинания на своята съпруга. Благородната й кауза се изразяваше в това умело и престъпно да краде чужди гени, съвсем хладнокравно и без миг на колебание.
Срущите протичаха стандартно. Тя бе хладнокръвна до мозъка на своите кости. Нищо не й пречеше щом беше решила коя ще е жертвата. Набелязваше мишената, после обеззоръжаваше с цялото войнство на чара си мъжа, който бе избрала и се втурваше да обяснява колко е добра, почтенна и щастливо женена. Имаше една единствена цел. Да изцеди малката и оскъдна течност от слабините на тези мъже в себе си и повече да не ги среща през живота си. Не я интересуваха забрани. Не можеше да се трогне и от слачите характери. С едно двежение на ръката тя врътваше халката си на женена и молеше с израз на най-почтената и благоуважавана жена да се изцвъкат не къде да е, а там където в последствие щяха да я направят щастлива. Убеждението протичаше по схемата, че дълги години тя и нейния съпруг не мога да си имат бебе и тя правела всичко възможно за това. Системата работеше безпогрешно. Клетите жертви бяха в нейните могъщи пипала. Чувстваха се странно в нейната могъща прегръдка. Тя всичко им бе обяснила и те бяха просто едни спокойни жертви. Когато те понечваха да попитат дали може да се срещнат с потенциалния си бъдещ син или дъщеря, тя казваше едно вяло да, но вътрешно тя бе убедена, че това нямаше да се случи. Тези нейни схеми се разиграваха вече 15 години, от тях три бяха посветени на ходенето по мъките. В къщи я чакаше щастливо женен мъж, който тя всеки път успяваше да убеди, че той именно е съпруг на новата й рожба. Разбира се той грееше от щастие. Беше най-щастливия татко, която дори тя самата бе срещала. Той наистина се стараеше във всяко едно отношение. Разбира се нито едно от децата не приличаше на него, но това въобще нямаше как да стигне до него, той не мислеше в подобен план, той само действаше и несъзнателно даваше всичко от себе си за благородните начинания на своята съпруга. Благородната й кауза се изразяваше в това умело и престъпно да краде чужди гени, съвсем хладнокравно и без миг на колебание.
Търсене
