Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2009 14:22 - Крадлата на деца
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 10.09.2009 16:10


Тя можеше да оправдае всяко свое действие, всяко свое хрумване, всеки свой каприз и лично желание. Тя бе абсолютен егоист. Правеше това, което искаше със живота си. Разбира се, правеше също така това, което поиска и с живота на другите. Нейният интерес не се спираше върху всички хора. Напротив, болшинството от тях тя подминаваше без никакви угризения на съвестта, като винаги причината бе в другите - в нея нямаше лоши причини. Имаше една изразена слабост към само определени обекти, не дори личности в обществото. Интересуваха я само децата.
Странностите й, самотата й, себичността й бяха като зъл вихър и щом се появи някъде из населено място, тя не се задържаше дълго, но виковете на клетия баща и майка на отвлеченото от нея дете не спираха в душите им.
Животът я бе лишил не заради неспособност, а поради някакво странно стечение на обстоятелствата от дете. Затова нейното голямо желание бе да има много деца. Но не нейни, а чужди. Това обаче не я безпокоеше. Нейната огромна къща бе привидно празна. Нищо не издаваше жизнено присъствие в къщата. Мнимата майка обаче в ролята си на голям манипулатор се бе погрижила къщата да изглежда празна. Децата живееха под ключ в приземния етаж без да могат да видят слънчева светлина. Големите сметки за ток, тя оправдаше пред инкасаторите на ток, че има три големи фризера и това била причината за голямата консумация на ток. Десетте малки момиченца от жертви на нейните престъпления, се бяха в превърнали в истински неродни сестри и тяхното злощастие, ги бе накарало да проявят своето истинко приятелство една към друга по такъв силен начин, както дори рядко се случва между кръвни сестри. Това даваше повод в къщата да не се забелязва нищо подозрително и плана на жената с откраднатите деца да се осъществява непокъснат. 
Тя се опита да бъде добра с тях, но децата чувстваха затвора в реалността, чувстваха хладината и зад всяка нейна любезно произнесена дума. Вината зад думите  личеше в моменти на самосъжаление. Колкото и малки да бяха момичетата по време на своето отвличане, те можеха да си спомнят, че някога са имали мама и тате. Можеха всичко да си спомнят въпреки времето и лъжите на своята нова майка. Децата чувстваха страх от нея. А и не бяха силни да й се противопоставят . Тя работеше в местната фабрика, въпреки че майка й и баща й бяа и оставали солидно наследство. Бе здрава и силна. Топлеше я нейното фалшиво семейство и уюта който даваха чуждите деца, защото нямаше свои. И така успокояваше съвестта си. Нейните кости бяха здрави и силни, а децата имаха изкривени гърди и крачета, тъй като не бяха виждали през живота си слънце. Често ходеше и купеваше през ден една и също лекарство за анемия, за да може нито едно от децата да не се разболее. Внезапно обаче силната жена получила инфакт във фабриката  и починала на работното си място. Тя нямала живи близки. Когато дошли бригадирите и колежките от фабриката, за да положат тялото и в нейната къща, потърсили навсякъде скрин с нейни дрехи, но не открили. Тогава ненадейно, от подземието се чул лек шум от тропот и смях. След като потропали по вратата, от другата страна също се потропало. Разбили врата и видяли десет бледи хубави девойки, които съдбата лишила от нормално детство, заради нещастната съдба на една самотна жена.
За жалост тези истории се случват и днес. 





Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10508904
Постинги: 5185
Коментари: 10048
Гласове: 17952
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031