Постинг
09.09.2009 01:01 -
Похвално слово за богомилите
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1325 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2009 01:21
Прочетен: 1325 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 09.09.2009 01:21
Те винаги са били низвергнати, заради инакомислието си. И не са били такава напаст, за каквато са набеждавани. Да бъдеш антитеза, не означава да си греховен, когато всички са греховни и в морето от греховност. И понеже тях нямаше кой да ги защити пред кладите, ще ги защитя аз.
В българската история са налице два огромни погрома. Един от тях е инквизицията организирана от съюза на цар Борил с църквата срещу богомилите през 11 февруари 1211. Първият погром е покръстването при княз Борис, който чудно за престъпленията и убийствата си е възкачен като Светия. Реално богомилите са свещенници от бедните слоеве на обществото, възмутени от робуването на населението на три васала - цар, феодал и църква. Образоваността на богомилите прави тяхната докрина най-опасна за църквата и властта, тъй като отклонява народа от ангажиментите си към тези две институции. Не бива богомилството да се смесва и в по-късните ереси, като тези оборени от Свети Теодосий Търновски, защото по същество те не притежават философската и идейно-социалната реакция на богомилите.
Свободата на мисленето на богомилите трябва да бъде защитена, както сега, така и завинаги. Инакомислието е углавно престъпление за всички времена, но то е блег за прогрес и стремеж за търсенето на човешката свобода. Властта винаги е преследвала инакомислещите, защото тяхното различно мислене е срещу установения ред.
Набирайки силна мощ от просветителските усилия на Симеон, учението за вярата придобива различно усмисляне и оцветка в индивидуалните прочити. Авторитетът на попската обществена роля бил толкова голям, че преминал през дълголетната история неепокътнат, въпреки изгорените книги.
На мен ми се струва, че недоказаните догми и техните поддържници - догматиците са нанесли много повече вреди, отколкото инакомислещите. Несъстоялите се диспути на разума и религията и до днес държат религията и църквата по-зависима от емоциите и привързаност към нечистите съмнения, отколкото от светлината на разума. Под заплахата на официалната религия и угрозата на светската власт от подривните действия на тези свещенници в средите на обикновените люде.
В страстта си към словото и книголюбието, Симеон без да прощава на политически врагове, създава неусетно нова обществена прослойка, която повремето на неговия син цар Петър I взима връх и те се замогват неимоверно. За да покажат своята реакция и преданност към вярата, богомилите отреждат за себе си аскетичния начин на живот на фона на пируващите свещенници. Конфликтът и социалното неравенство са грандиозни.
Днес когато не сме чули нито цар, нито свещенник да се извинява за стореното, редно е да вземем пример от извинението на римокатолическата църква за действията на инквизицията и тъй като книгите им са унищожено, но промененото им наследство все още намира в почва в Европа, трябва да спаменаваме името богомили, не с лоша умисъл, а добрина, защото всяка ерес е допринесла за развитието на съвременната христианска доктрина и за нейната твърда висота.
И въпреки твърденията на Презвитер Козма, че те са богонемили, би трябвало наистина да има смисъл тяхното име, такова, каквото историята пази - те трябва да останат с името си -богомили.
Днешната ортодоксална църква с исихазма и свободолюбието се изправя достолепно пред католицизма, не без приноса на богомилите.
Ние не можем да определяме принадлежността на святите личности като Свети Иван Рилски, но като факт битието на отшелническия монах е бил близък и още по-силно краен от този на богомилите.
Богомилството е близо до масите, защото не живееки в охолството на затлъстялото попство, в аскетизма си само е доказвало и изстрадвало своите собствени идеи - нещо твърде рядко за религиозно учение.
В българската история са налице два огромни погрома. Един от тях е инквизицията организирана от съюза на цар Борил с църквата срещу богомилите през 11 февруари 1211. Първият погром е покръстването при княз Борис, който чудно за престъпленията и убийствата си е възкачен като Светия. Реално богомилите са свещенници от бедните слоеве на обществото, възмутени от робуването на населението на три васала - цар, феодал и църква. Образоваността на богомилите прави тяхната докрина най-опасна за църквата и властта, тъй като отклонява народа от ангажиментите си към тези две институции. Не бива богомилството да се смесва и в по-късните ереси, като тези оборени от Свети Теодосий Търновски, защото по същество те не притежават философската и идейно-социалната реакция на богомилите.
Свободата на мисленето на богомилите трябва да бъде защитена, както сега, така и завинаги. Инакомислието е углавно престъпление за всички времена, но то е блег за прогрес и стремеж за търсенето на човешката свобода. Властта винаги е преследвала инакомислещите, защото тяхното различно мислене е срещу установения ред.
Набирайки силна мощ от просветителските усилия на Симеон, учението за вярата придобива различно усмисляне и оцветка в индивидуалните прочити. Авторитетът на попската обществена роля бил толкова голям, че преминал през дълголетната история неепокътнат, въпреки изгорените книги.
На мен ми се струва, че недоказаните догми и техните поддържници - догматиците са нанесли много повече вреди, отколкото инакомислещите. Несъстоялите се диспути на разума и религията и до днес държат религията и църквата по-зависима от емоциите и привързаност към нечистите съмнения, отколкото от светлината на разума. Под заплахата на официалната религия и угрозата на светската власт от подривните действия на тези свещенници в средите на обикновените люде.
В страстта си към словото и книголюбието, Симеон без да прощава на политически врагове, създава неусетно нова обществена прослойка, която повремето на неговия син цар Петър I взима връх и те се замогват неимоверно. За да покажат своята реакция и преданност към вярата, богомилите отреждат за себе си аскетичния начин на живот на фона на пируващите свещенници. Конфликтът и социалното неравенство са грандиозни.
Днес когато не сме чули нито цар, нито свещенник да се извинява за стореното, редно е да вземем пример от извинението на римокатолическата църква за действията на инквизицията и тъй като книгите им са унищожено, но промененото им наследство все още намира в почва в Европа, трябва да спаменаваме името богомили, не с лоша умисъл, а добрина, защото всяка ерес е допринесла за развитието на съвременната христианска доктрина и за нейната твърда висота.
И въпреки твърденията на Презвитер Козма, че те са богонемили, би трябвало наистина да има смисъл тяхното име, такова, каквото историята пази - те трябва да останат с името си -богомили.
Днешната ортодоксална църква с исихазма и свободолюбието се изправя достолепно пред католицизма, не без приноса на богомилите.
Ние не можем да определяме принадлежността на святите личности като Свети Иван Рилски, но като факт битието на отшелническия монах е бил близък и още по-силно краен от този на богомилите.
Богомилството е близо до масите, защото не живееки в охолството на затлъстялото попство, в аскетизма си само е доказвало и изстрадвало своите собствени идеи - нещо твърде рядко за религиозно учение.
Следващ постинг
Предишен постинг
Стремежът на църквата на направи Христос общ за всички хора противоречи на индивидуалното възприемане на личността му. Защото за всеки един човек идеята за личния Христос се различава от тази на другите спрямо разбиранията на неговата собствена личност. Това пречи единствено на църквата.
Представата за личния Христос не е еретична, а закономерна и е резултат от вътрешното индивидуално съпреживяване на неговия личностов пример, чистота и саможертва.
В това отношение исихазмът като най-висш при;ер за земните търсения на човека в божието присъствие е и най-добcр пример в търсенето на личния Христос.
цитирайПредставата за личния Христос не е еретична, а закономерна и е резултат от вътрешното индивидуално съпреживяване на неговия личностов пример, чистота и саможертва.
В това отношение исихазмът като най-висш при;ер за земните търсения на човека в божието присъствие е и най-добcр пример в търсенето на личния Христос.
но исихията остава само в кликите на светещите, то е затворено някак си, обикновения човек почти не се докосва, остава си новаторско и толкова, докато богомилите са отворени, тук като че ли не е толкова важна самата религия - те, както сам казваш, се явяват открита опозиция и то не толкова поради странния си дуализъм, а е нещо повече - те променят системата на обществото и оттук са заплаха т.е. рано им е във времето
цитирайТърсене
