Смъртта на Борис III Обединител

На 19 август Борис III изкачва Мусала, мъчейки да намери покой от последната си среща с фюрера. Истерията на Хитлер, баротравмата при управлението на самолета и крайното психическо напрежение и извънмерно големите отговорности към народа са причината за недоброто здравословно състояние на последния достоен български монарх. В условията на силен психологически дистрес и баротравма по време на полета на 8000 м височина е възможно възникване на коронарен спазъм без обструкция. Самият факт, че сърцето е специално отделено и поставено в стъкленица ясно показва особеното и целенасочено запазване на медицинската улика за заболяването на царя, запазено от самите аутопсиращи лекари. От 19 август когато слиза от Мусала монарха поради високата си образованост сам изказва предположенията, че страда от гръдна жаба. На 20 и 21 тези симптоми се засилват, за да прерастнат в истинска непоносима криза по-късно. Можем да си представим как чудовищния характер и обноски, заплахи и упорство за политически ангажименти са се стоварили върху благия и миролюбив цар. Затова след завръщането на 15 август той предприема кратка разходка в планината и на 19 слиза, с надеждата, че физическото натоварване ще отбремени психологическото напрежение. Грижите са били прекомерни.
Когато душата заради човешкия дълг и обстоятелствата не е спокойна, нищо не може да успокои човек в кризисен момент, както се е случило с монарха.
Хитлер не е имал основание да се съмнява в Борис, а ако е бил подслушван, то му е искана сметка на самата среща с Хитлер. Уверен в пределните възможности на своя съюзник, Хитлер не е могъл да иска непосилното. И въпреки, че фюрера е убеден в арийската кръв на царя, съвестта на царя се оказва по-тежък противник и отговорности, заедно с физическия дистрес при изкачването на Мусала водят до фаталната болест със забавено действие - фаталната исхемична криза, започнала още в навечерието на 19.