Постинг
06.09.2009 12:30 -
Климатичните феномени в Асеновград по поречието на река Чая - научно обяснение на въздушните течения
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 5020 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2015 19:23
Прочетен: 5020 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 16.01.2015 19:23
Асеновград е най-добрият град за живеене в България и сега ще разберете защо. Той също така би бил най-доброто местонахождение на санаториум за белодробно болни.
Ето го и научното обяснение за климатичните феномени относно въздушните течения в град Асеновград:
В града съществуват два вида дневни въздушни течения - сутрешник и вечерник. Това се дължи на перпендикулярния ход на течението на река Чая спрямо остта на слънчевото греене.
Горното напречно сечение на реката има формата на триъгълник, докато напречното сечение в долното й течение има формата на обърнат трапец, заради хилядолетната наносна дейност на реката. Хоризонталното сечение на реката в Родопите и равнината представлява постепенно разширяващ се към основите конус, образуван от кръстосани в двата си края параболи.
На снимката се вижда речния конус на река Чая:
Феномените на сутрешника и вечерника се дължат на явлението температурна инверсия. Когато при изкачване във височина, температурата се повишава, вместо да се понижава, говорим за температурна инверсия.
Обяснението за сутрешника е следното. В конусът на реката сутрин от планината към равнината се стича тежък и прохладен въздух. Това е така, защото от 6 по времето на сутрешния изгрев до следващите няколко часа, равнината е по-добре затоплена в приземните си слоеве. Този факт се дължи на обстоятелството, че сушата се затопля по-бързо и изстива по-бързо отколкото различните видове акватории, при които топлоемкостта има обратна зависимост. Така заради своята по-голяма тежест студения планински въздух изтича по склоновете и речните квартали на Асеновград почти непрекъснато почти до 11 часа предиобяд. Именно затова явлението се нарича сутрешник. Защо явлението спира по това време? Главен фактор за това е увеличаващото се слънчево греене в промеждутъка 11-12 часа, когато слънчевите лъчи са почти перпендикулярно огряващи земната повърхност, което съдейства за пълното затопляне на прохладните въздушни слоеве в урвите и речното корито. Това на практика изчерпва физическия ресурс на въздушното течение сутрешник.
Как аз обяснявам физическите закономерности на явлението вечерник. Към 16:30 часа слънцето захожда на запад и слънчевите лъчи постепепенно падат все по-тангенциално на речния конус, скривайки се от ръба на западния рид на билата покрай реката. Постепенно сянката в конуса на реката нараства и поради много бързото изстиване на сушата(респ. скалата), постепенно се създават условия за образуването на студена въздушна маса в най-долните приречни слоеве въздух. Със залязването на слънцето това течение се засилва, тъй като поради своята по-голяма тежест студения планински въздух се спуска по течение на реката и покрай склоновете на планината. Над най-долните и студени въздушни маси се образува втори средно затоплен и същевременно средно охладен слой въздух, който се спуска към кантовете (склоновете) на планината в непосредствено съседство с реката. Важно значение за силата на теченията е стръмното вливане на реката в равнината и значителната денивелация. Колкото по-стръмно се спуска реката, толкова по-голяма е скоростта на образувалите се регионални въздушни течения.
Феномените сутрешник и вечерник са характерни само за град Асеновград и подобни на него географски местоположения. Тези вятъри не засягат целия Асеновград, а само някои негови квартали. За сметка на това обаче, тези феномени са целогодишни и циркадиални. Д. Георгиев-Даков
Пример за температурна инверсия в Полша:
Река Чая с Асеновата крепост
Ето го и научното обяснение за климатичните феномени относно въздушните течения в град Асеновград:
В града съществуват два вида дневни въздушни течения - сутрешник и вечерник. Това се дължи на перпендикулярния ход на течението на река Чая спрямо остта на слънчевото греене.
Горното напречно сечение на реката има формата на триъгълник, докато напречното сечение в долното й течение има формата на обърнат трапец, заради хилядолетната наносна дейност на реката. Хоризонталното сечение на реката в Родопите и равнината представлява постепенно разширяващ се към основите конус, образуван от кръстосани в двата си края параболи.
На снимката се вижда речния конус на река Чая:
Феномените на сутрешника и вечерника се дължат на явлението температурна инверсия. Когато при изкачване във височина, температурата се повишава, вместо да се понижава, говорим за температурна инверсия.
Обяснението за сутрешника е следното. В конусът на реката сутрин от планината към равнината се стича тежък и прохладен въздух. Това е така, защото от 6 по времето на сутрешния изгрев до следващите няколко часа, равнината е по-добре затоплена в приземните си слоеве. Този факт се дължи на обстоятелството, че сушата се затопля по-бързо и изстива по-бързо отколкото различните видове акватории, при които топлоемкостта има обратна зависимост. Така заради своята по-голяма тежест студения планински въздух изтича по склоновете и речните квартали на Асеновград почти непрекъснато почти до 11 часа предиобяд. Именно затова явлението се нарича сутрешник. Защо явлението спира по това време? Главен фактор за това е увеличаващото се слънчево греене в промеждутъка 11-12 часа, когато слънчевите лъчи са почти перпендикулярно огряващи земната повърхност, което съдейства за пълното затопляне на прохладните въздушни слоеве в урвите и речното корито. Това на практика изчерпва физическия ресурс на въздушното течение сутрешник.
Как аз обяснявам физическите закономерности на явлението вечерник. Към 16:30 часа слънцето захожда на запад и слънчевите лъчи постепепенно падат все по-тангенциално на речния конус, скривайки се от ръба на западния рид на билата покрай реката. Постепенно сянката в конуса на реката нараства и поради много бързото изстиване на сушата(респ. скалата), постепенно се създават условия за образуването на студена въздушна маса в най-долните приречни слоеве въздух. Със залязването на слънцето това течение се засилва, тъй като поради своята по-голяма тежест студения планински въздух се спуска по течение на реката и покрай склоновете на планината. Над най-долните и студени въздушни маси се образува втори средно затоплен и същевременно средно охладен слой въздух, който се спуска към кантовете (склоновете) на планината в непосредствено съседство с реката. Важно значение за силата на теченията е стръмното вливане на реката в равнината и значителната денивелация. Колкото по-стръмно се спуска реката, толкова по-голяма е скоростта на образувалите се регионални въздушни течения.
Феномените сутрешник и вечерник са характерни само за град Асеновград и подобни на него географски местоположения. Тези вятъри не засягат целия Асеновград, а само някои негови квартали. За сметка на това обаче, тези феномени са целогодишни и циркадиални. Д. Георгиев-Даков
Пример за температурна инверсия в Полша:
Река Чая с Асеновата крепост
Вълнообразно
До Лястовичия вир и обратно към себе си
За дните извоювано щастие...
„Стратегическа дълбочина“- Манифест за В...
За дните извоювано щастие...
„Стратегическа дълбочина“- Манифест за В...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
