(типологизация на съвременната меркантилна жена, наричана още чалгаджийката)
Той даваше всичко от себе си. Тя вземаше всичко неугледно, нагло и без скрупули - от трохите до големите залъци. Той й се радваше и усмихваше по един истински и щастлив начин, както само влюбения и отдаващ себе си човек може. Тя го гледаше студено и презрително, друг път незаинтересовано, трети път отегчено и незадоволено, сякаш добрите алтернативи на живота бяха за нея опропастени карти и късмети. Все едно две разноцветни и физически нееднородни планети сияеха в техния живот - едната червена и топла, другата хладна и синя. Единият имаше топлина да я дарява без свършек и опасност да се изчерпи, другият вземаше с пълни шепи без възможността да се засити. Нещо в природата им ги правеше тотално различни без възможност да получат обща сплав.
Но каква беше природата на тяхната любов. Благодеяние от двамата или благоразположение на взаимната изгода. Нито едно от двете. Просто природната им несъвместимост правеше органически поносим техния общ живот и съюз.Нецелесъобразността на съчетанието им бе парадокс на недопустимата хармония, в която двама слепи или полуслепи, се опитват да живеят като зрящи, но добре преструващи се артисти. Къде единият по-лош артист, къде другия по-талантлив.
Какво може да се говори за една парадоксална любов на неусетното нехармонично присъствие на двама заблудени.
Остава да разкажа за най-голямото престъпление, осъзнато и дирижирано само от единия. Какъв бе техния секс. Той бе една престъпна пародия. Сексуалният акт представляваше събрание между слон и мравка. Всичко бе стандартно. Всичко бе нормално и тривиално, до болка. Той имаше чувства и се стараеше да ги засвидетелства. Напъваше моторите, за да запали тлъстата й мелница и да смели житото й. Тя бе артист от народния театър. Играеше роли след роли, което го заблуждаваше за истината на нещата, защото от нейната уста можеше да чуе всичко без реалните подбуди и истинските действия. Когато той запъхтян копаеше чукарестото й лозе, тя не изпитваше наслада, защото както почвата й бе суха, така и природата й бе хладна. И вместо да свали грозните карти на нейното изродени съществуване, тя се забавляваше като правеше още един живот напълно сляп, заблуден и уродлив по същия начин, както и нейния собствен. Затова когато той напъваше да изкара вода от пресъхналите кладенци тя викаше като подивяла вакханка, но отвътре не чувстваше нищо, абсолютно нищо освен едно просто и досадно триене, което водеше до сърбеж, но не и до истинска наслада и възбуда. Истинска трагикомедия.
А той си мислеше, че й дава всичко, от което има нужда. Да, ама не. Двойното отрицание присъстваше като скачени съдове в техните измамни и неистински животи. Симулациите на любов бяха десерт и за двамата - единия лъжейки, а другия закусвайки с лъжи.

Тя не ходеше по заведенията за плячка. Беше твърде нестандартна за подобно стандартно ловуване, а и вкуса й не бе тривиален. Навърташе се по университети, по улици, строежи, аквапаркове, плажове, всички нестандартни места я привличаха за нейния човешки лов. Тя например презираше офисите на мъжете адвокати, защото знаеше, че въздуха там е вял и апатичен, подухващ по скоро от недрата на мъртвата есен. Отвращаваше се от запарения мирис на библиотеките. Достатъчен бе един неин жест, дума или поглед, за да прикове жертвата на място, да я накара да се държи непривично глупаво и спокойно можеше да накара всеки глупак да тръгне след нея като кутре. Тя можеше да обезкостява стегнатото мъжко месо в мисълта си, да раздира дрехите му с нежните си ръце, тогава когато беше извън своите собствени лимити на въздържание. Всъщност тя никога не се въздържаше. В мисленето й присъстваше само една единствена дума, една единствена идея фиксирана върху нейното съдържание и реализация - доминантата в нейната глава приемаше всички идеи от реалния свят и им поставяше окончание екс, защото тя поглъщаше всичко на екс, щом окончаваше на екс и значеше нещо, което завършва на екс.
Мисис Екс беше обсебена от лова на човеци и дейностите, които довеждаха до правенето на екс неща. Затова тя не подбираше и не прощаваше на екс съпрузи, но бързо почистваше зъбите и нежната си уста от техните остатъци и кости. Често правеше кекс на своите жертви, които после завършваха с нея своя бурен и мощен секс, в който нейното натрупано въздържание по време на дебненето на жертвата избухваше в едно малко природно бедствие. То засмукваше чаршафите на спалнята, разбутваше и слагаше на земята добре подредените столове на масата, събираше килимите на колидорите и всекидневната. Всеки път безпорядъка беше различен, защото и жертвата се сменяше, но също и началото се различаваше. Единствено края си приличаше. Едно мощно и силно, дълбочинно изригване, което помиташе с досада всичко около нея, разтрисаше тялото й като електрически уред в действие, разпръскваше близкостоящите предмети и дори чупеше някои от собствените си вещи. След бурята тя бе друга жена. Стъпваше на краката си за един два дни, докато не я обземе нова вълна на страст. Целият неин живот бе трасиран от ритъма два дни почивка и един ден як и силен лов. Понеже бе на забележителните 32, в които тя цъфтеше на като бедра в дънки на 18 годишна сочна тийнеджърка, нямаше как да практикува старите хватки "от главата за краката" без предпазни средства. Трябваше да използва едни досадни найлони, от които косите й настръхваха. Тези найлони само отнемаха от нейната страст и удоволствие. Правеха наполовина нейният екстаз. Затова в изблик на лудост, тя грабваше колата или лаптопа, нейните две главни оръдия за ловуване в гъстата градска джунгла, и потегляше към поредния адрес. Щом се уверяваше, че жертвата е смотана, че е стар ерген или просто малко загубено котенце, тя изваждаше своя чар, промъкваше своето тяло през погледа му като невестулка, изръсваше чара си като ведро с топла вода през зимата и се нахвърляше върху жертва без предпазни колани, а още по малко с найлони. Зад гърба си бе оставила около десет рожби и държавата, в която бе настанена нейната страстолюбива личност, всеки ден се чудеше кога най-сетне на тази жена да връчи орден, посветен на ловуващото й хоби. Заради лова и риболова на тази изкусителна жена 10 малки негърчета живееха своя живот из домовете за социални грижи. Но тя не съжаляваше. Беше дала живот и това я правеше горда, да не говорим, че дълбоката й страст, която се бе превърнала в хоби, беше дала на света тези прекрасни дарове. Ако това беше нейна професия, колко ли наследници щеше да има, питаше се понякога самата тя.
Тя не мислеше за своя имидж. Беше достатъчно смела, за да не мисли в кой слух точно как я пресъздават. Нищо не можеше да измести нейното съсредоточено внимание от хобито й. Впреки бурното й ежедневие, тялото й сякаш беше почивало върху шезлонг сред най-добрите хотели на Копа Кабана. Тялото й, ръцете й, лицето й, движенията й излъчваха сексапил и макар живота да се изнизваше през нея, угодата на тялото му даваше още повече сили. Месото й бе направено от особен вид сплав, която не се поддаваше на износване. С годините бе спечелила някоя стотинка, така че на 32, тя бе съумяла да направи реконструкция на своя ловен орган. Сега тя бе все още млада, все тъй сексапилна и колко й да звучи странно, все още съблазнително и по сиамски тясно сексапилна. Макар да бе ловец, тя нямаше болезнено влечение към парите. Всички нейни потребности бяха естествено задоволявани.
Имаше само един проблем. задушаваше се от квартири и бърлоги. Не я свърташе в тесни квадратни пространства. Беше придобила по някакъв странен начин клаустрофобия и се стремеше като истински ловец да навлезе в широкото пространство за лов. Сексът по квартири я бе отвратил. Досадата от жилижната среда я бе накарал да търси промяна от скучното ежедневие.
Бе решила твърдо да излезе на лов по полята. Не се интересуваше какъв калибър пушка или пистолет взима. Важно бе да е сред природата. Ловът на открито я караше да се усмихва и радва на природната красота. Удоволствието бе гарнирано с красота, която не можеше да избяга от погледа й. Всички хоризонти и пейзажи бяха нейни. Тя виждаше през своите пушки и пистолети, сякаш те бяха прозрачни, уцелваше сполучливо жертвата, но не създаваше мъка, а наслада и това правеше нейното блудкаво ежедневие малко по-поносимо и нейната собствена страст преситено утолена. Така тя се чувстваше истински свободна от живота, който беше длъжна да живее и която я бе заставил да тренира своето хоби без отказ, без дори принуда, но и без право на избор. Тя бе длъжна да живее, така както чувства и разбира този свят, на който беше дала много. Не се срамуваше от това, което е тя самата, защото всичко, което правеше й харесваше. Тя бе роб и караше околните също да й бъдат роби. Връщаше на хората това, което самите бяха дали на нея. Живееше според нуждите и стандартите на своето тяло. А то бе твърдо и безжалостно като автомат за телесна наслада. В това хормонално битие, някъде дълбоко в нея, душата й бе заспала, бе свила своите крила и сънена продължаваше своята летаргия. До момента в който тя наистина не увехтееше и страстта не я напусне окончателно. Може би тогава тя щеше вече да знае, че дълбоко в нея, душата й се пробуждаше.

Седем години откакто бе женена, тя се опитваше да мине за благовъзпитана и скромна млада дама, изпълнена с правоверни чувства. Този живот на омъжена жена отдавна й се струваше твърде сух и отегчителен. Затова на петата година реши да си потърси камбоджанец. Намери го. Направи круиз до Камбоджа. Беше й весело. След това и той й омръзна. Не беше тя виновна - лесно й омръзваха мъжете. Нямаше значение какво ще направи мъжа и как ще се оплете мъжа - той се намираше от нейния съд за виновен, че не е достатъчно обичлив, че връзката се е изчерпало и всичко бе дотук. Не търпеше критика и хобито на лошото момиче бе да постъпва необмислено и спонтанно. На седмата година отиде на екскурзия в Битоля и Охрид и там забърса македонец. Накара го да дойде с нея и той я слушаше. Тя можеше да командва, защото през целия си живот бе свикнала да произнася командите "примък отмък".
Тя имаше сериозна работа - нещо толкова учудващо за нея самата. Ако работата бе сериозна, всичко останало можеше да бъде забава. Чакаше да й свършеше работно време и да запали моторите с нейния приятел. Двамата бяха запалени мотористи. Беше решила дори напът за дома си да срещне любовника си и мъжа си, за да се опознаят, но щом любовника й чу пъкления план я разкара и я обвини, че има адски болен мозък. Не се трогна много много. Заряза го и тя. Продължи да си бъде същото перде. Ако тя правеше нещо, не държеше сметка на себе си за последствията. Ако друг й стореше нещо, това бяха мигове на критика и плюнки.  Не беше наред момичето, затова веднъж беопитала да изпие цяла каса бира, от която корема й стана като на балон. умееше да се забавлява, но без да разсъждава и за сметка на другите. Тя не се оглеждаше в себе си. Оглеждаше се да намери кривините на другите, но щом погледнеше към нея си, виждаше се идеална. Ето това да не пожелавам да ви се пада.