Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2009 22:41 - Хищницата
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1722 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 03.09.2009 22:51


Димитър Георгиев - Даков

Тя не ходеше по заведенията за плячка. Беше твърде нестандартна за подобно стандартно ловуване, а и вкуса й не бе тривиален. Навърташе се по университети, по улици, строежи, аквапаркове, плажове, всички нестандартни места я привличаха за нейния човешки лов. Тя например презираше офисите на мъжете адвокати, защото знаеше, че въздуха там е вял и апатичен, подухващ по скоро от недрата на мъртвата есен. Отвращаваше се от запарения мирис на библиотеките. Достатъчен бе един неин жест, дума или поглед, за да прикове жертвата на място, да я накара да се държи непривично глупаво и спокойно можеше да накара всеки глупак да тръгне след нея като кутре. Тя можеше да обезкостява стегнатото мъжко месо в мисълта си, да раздира дрехите му с нежните си ръце, тогава когато беше извън своите собствени лимити на въздържание. Всъщност тя никога не се въздържаше. В мисленето й присъстваше само една единствена дума, една единствена идея фиксирана върху нейното съдържание и реализация - доминантата в нейната глава приемаше всички идеи от реалния свят и им поставяше окончание екс, защото тя поглъщаше всичко на екс, щом окончаваше на екс и значеше нещо, което завършва на екс.
Мисис Екс беше обсебена от лова на човеци и дейностите, които довеждаха до правенето на екс неща. Затова тя не подбираше и не прощаваше на екс съпрузи, но бързо почистваше зъбите и нежната си уста от техните остатъци и кости. Често правеше кекс на своите жертви, които после завършваха с нея своя бурен и мощен секс, в който нейното натрупано въздържание по време на дебненето на жертвата избухваше в едно малко природно бедствие. То засмукваше чаршафите на спалнята, разбутваше и слагаше на земята добре подредените столове на масата, събираше килимите на колидорите и всекидневната. Всеки път безпорядъка беше различен, защото и жертвата се сменяше, но също и началото се различаваше. Единствено края си приличаше. Едно мощно и силно, дълбочинно изригване, което помиташе с досада всичко около нея, разтрисаше тялото й като електрически уред в действие, разпръскваше близкостоящите предмети и дори чупеше някои от собствените си вещи. След бурята тя бе друга жена. Стъпваше на краката си за един два дни, докато не я обземе нова вълна на страст. Целият неин живот бе трасиран от ритъма два дни почивка и един ден як и силен лов. Понеже бе на забележителните 32, в които тя цъфтеше на като бедра в дънки на 18 годишна сочна тийнеджърка, нямаше как да практикува старите хватки "от главата за краката" без предпазни средства. Трябваше да използва едни досадни найлони, от които косите й настръхваха. Тези найлони само отнемаха от нейната страст и удоволствие. Правеха наполовина нейният екстаз. Затова в изблик на лудост, тя грабваше колата или лаптопа, нейните две главни оръдия за ловуване в гъстата градска джунгла, и потегляше към поредния адрес. Щом се уверяваше, че жертвата е смотана, че е стар ерген или просто малко загубено котенце, тя изваждаше своя чар, промъкваше своето тяло през погледа му като невестулка, изръсваше чара си като ведро с топла вода през зимата и се нахвърляше върху жертва без предпазни колани, а още по малко с найлони. Зад гърба си бе оставила около десет рожби и държавата, в която бе настанена нейната страстолюбива личност, всеки ден се чудеше кога най-сетне на тази жена да връчи орден, посветен на ловуващото й хоби. Заради лова и риболова на тази изкусителна жена 10 малки негърчета живееха своя живот из домовете за социални грижи. Но тя не съжаляваше. Беше дала живот и това я правеше горда, да не говорим, че дълбоката й страст, която се бе превърнала в хоби, беше дала на света тези прекрасни дарове. Ако това беше нейна професия, колко ли наследници щеше да има, питаше се понякога самата тя.
Тя не мислеше за своя имидж. Беше достатъчно смела, за да не мисли в кой слух точно как я пресъздават. Нищо не можеше да измести нейното съсредоточено внимание от хобито й. Впреки бурното й ежедневие, тялото й сякаш беше почивало върху шезлонг сред най-добрите хотели на Копа Кабана. Тялото й, ръцете й, лицето й, движенията й излъчваха сексапил и макар живота да се изнизваше през нея, угодата на тялото му даваше още повече сили. Месото й бе направено от особен вид сплав, която не се поддаваше на износване. С годините бе спечелила някоя стотинка, така че на 32, тя бе съумяла да направи реконструкция на своя ловен орган. Сега тя бе все още млада, все тъй сексапилна и колко й да звучи странно, все още съблазнително и по сиамски тясно сексапилна. Макар да бе ловец, тя нямаше болезнено влечение към парите. Всички нейни потребности бяха естествено задоволявани.
Имаше само един проблем. задушаваше се от квартири и бърлоги. Не я свърташе в тесни квадратни пространства. Беше придобила по някакъв странен начин клаустрофобия и се стремеше като истински ловец да навлезе в широкото пространство за лов. Сексът по квартири я бе отвратил. Досадата от жилижната среда я бе накарал да търси промяна от скучното ежедневие.
Бе решила твърдо да излезе на лов по полята. Не се интересуваше какъв калибър пушка или пистолет взима. Важно бе да е сред природата. Ловът на открито я караше да се усмихва и радва на природната красота. Удоволствието бе гарнирано с красота, която не можеше да избяга от погледа й. Всички хоризонти и пейзажи бяха нейни. Тя виждаше през своите пушки и пистолети, сякаш те бяха прозрачни, уцелваше сполучливо жертвата, но не създаваше мъка, а наслада и това правеше нейното блудкаво ежедневие малко по-поносимо и нейната собствена страст преситено утолена. Така тя се чувстваше истински свободна от живота, който беше длъжна да живее и която я бе заставил да тренира своето хоби без отказ, без дори принуда, но и без право на избор. Тя бе длъжна да живее, така както чувства и разбира този свят, на който беше дала много. Не се срамуваше от това, което е тя самата, защото всичко, което правеше й харесваше. Тя бе роб и караше околните също да й бъдат роби. Връщаше на хората това, което самите бяха дали на нея. Живееше според нуждите и стандартите на своето тяло. А то бе твърдо и безжалостно като автомат за телесна наслада. В това хормонално битие, някъде дълбоко в нея, душата й бе заспала, бе свила своите крила и сънена продължаваше своята летаргия. До момента в който тя наистина не увехтееше и страстта не я напусне окончателно. Може би тогава тя щеше вече да знае, че дълбоко в нея, душата й се пробуждаше.










Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - haresa mi apolone tova opisanie na ...
04.09.2009 09:13
haresa mi apolone tova opisanie na hi6tnicata
цитирай
2. apollon - така ли Иги и кое ти хареса
04.09.2009 09:20
така ли Иги

и кое ти хареса
цитирай
3. анонимен - haresa me, 4e me opisa tvarde ide...
04.09.2009 09:36
haresa me , 4e me opisa tvarde idealno
цитирай
4. apollon - Хей Иги - да не се възгордееш - къде ...
04.09.2009 09:44
Хей Иги - да не се възгордееш - къде после ще търсим такава Диана като теб
цитирай
5. анонимен - i tva ne e lo6o hi4
10.09.2009 15:53
malko si preuveli4il na mesta...ponqkoga tazi jenata ot tazi poroda sudurja i du6a,koqto oba4e hi4 i ne spi,koeto puk q pravo o6et po-samotna i ne6tastna
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14465026
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031