Във всеки един университет злобата и ретроградността понякога остават дълбоки назадничави явления. Няма друг по ужасяващ пример в друг българскси университет от закриването и унищожаването на цяла една катедра по геология.
Ето какъв е конкретния казус. До 1989 Пловдивдския университет разполага в втората и единствената в Южна България катедра по геология. Един от последните преподаватели в катедрата е доц. Чолаков, изключителен ерудит геолог и палеонтолог с една от най-големите частни палеонтологични сбирки в света и най-богата в България частна специалицирана библиотека по специалността палеонтология. След старанието на неговите колеги биолози и еколози, катедрата е закрита на декански и катедрени съвети, предприети като лична борба срещу големия ерудит, един от най умните в Биологически факултет, въпреки много претенции на настоящи величия да заемат този празен пиедестал. Доцент Чолаков от притеснение и болка заради личната офанцива срещу него и завистта на колегите му от всички катедри, получи в крайна сметка хиляди болести, спомина се от инфакт и се отърва от суетата и грозотата на научните среди в Пловдив, една особено недостойна гилдия. 
Да напомня че същата завист сполетя други чувствителни учени като проф. Малаков от Пловдив - най-добрия органохимик на страната и проф. Георги Китов, прочут архуолог, на които всячески техните колеги и администрациите на техните научни отдели, а дори и държавата им правеха спънки, като главно обвинение и недоволство бе кадърността на тези блестящи учени.
Радвам се, че съм имал честта да ги познавам.