И до ден днешен щом някой произнесе името му повява страх и хладина. В онези продажни времена когато никой не е гледал на българите в Пирин, Егейска Тракия и Вардарско.
Кой има правото да критикува който и да било, когато българите не се обединяват така както става по времето на Съединението. Българите от Македония и Егейска Тракий непрекъснато емигрират към свободната си държава изоставяйки и предайвайки собствената си българска земя. Това не е политика, това не е загриженост. Това е ренегатство.
И когато въпреки приятелството с българската армия, България го оставя без подкрепа и той вижда как народа се чуди на къде да хване - дали към България, дали да продължи да бъде тъпкан от, как да не стане сам той съд и правосъдие. Такива в потурчена все още Македония няма, а предалите са повече от другарите. 
Турците правят всичко, каквото са правили в Македония и преди освобождението.
Амнистията от Демократическата партия доказва неговите пробългарски интереси. В село Влахи са живеели само българи от как се помни селото. След погромите над Яне и Герасим Тодоров, цялото население в района е найстроено и вече има промакедонска позиция. Подобни най-обилни настроения се развиват в Благоеврград и Кресна.
Защо да критикуваме Яне Сандански и да говорим недостойни обиди по негов адрес особено санданчани, които не знаят още как да кръстят града си, щото сами не знаят на кое цвете колко вода да сипят. Нима България не е пренебрегнала изцяло интересите на своето население по тези територии. И как тогава според нечия логика да е виновен Яне. За някой най-лесно е да обвинят революционера, тъй като за едни е спасител и правосъдие, а за други убиец.
Нека не забравяме каква бе участта на Капитан Петко Войвода по българските затвори. Пободна участ с убийството на Яне постига и него самия. Не може нито историк, нито обикновен човек да съди тези орли, отрекли себе си и взели пушката, живеейки с ясното съзнание, че вдигналия пушка от пушка умира.
Да живее този горд син на България, която отрече най-гордите свои чеда.

Тази мъка и тези неща ги описвам в почти готовата "Песента на ръждивите вериги"...