Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2009 09:07 - Цар на мрака .. из богомилски легенди
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 899 Коментари: 0 Гласове:
0




И когато седмината синове на пламъка протръбиха началото на света, роди Саваот своя син и го нарече Авенир, което значи баща на светлината. Лицето му бе пурпурно като зора и очите му бяха пламъци, подобни по блясък на златен сплав. Нямаше дух с по-хубав н по-мощен облик от неговия. И по бодрост, млади на и сила с Авенир не можеше да се сравни никой. Той беше огненият живец на света и в него тупкаше сърцето на вселената. Защото беше син на всевишния.
И даде му Елохим седемте небеса и всичко невидимо. И тогава се замисли Авенир, отвори уста, па каза:
— Широки са небесата. Силен е бог. А моето сърце е празно. Къде да намеря слово, което с мълния да разпали духа и да му даде път към онова, то няма край?
Умисли се Авенир.
Тъжен беше.
И тъга легна по цялата вселена.
А когато минаха седем деня, стана вечерта по залез Авенир, та отиде при синовете на пламъка.
И видя ги отдалеч Авенир — потънали в светлина. А сенките им се губеха — седем дълги сенки с теменужен блясък на аметист.
И рече Авенир:
— Ширно е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като диамант е здрава мъдростта му. Ала празно е моето сърце — и нямат небесата място за мене. О вие, водачи на седемте пълка, елате с мене!
И нека ново небе съградим, земя да съзидаме — и път нека дадем на това, що няма край!Нощ покри тогава лицата на седмината и слова на мятеж съзряха в словата на сина божи. И рече Йехудиил:
— Тъмни са речите ти — тъмна е твоята мъдрост. Проклет — онзи,който туря пръст на жерлото! Мощен е Йехова. Неговата мисъл е чиста като сълза, но гневът му отравя като сок на бучиниш. Кървав ужас е неговата ярост и клетвата му е слънчев бич. Ние не сме с тебе!
И отдалечиха се синовете на пламъка: лицата им — бели и замислени, а главите им — наведени.
И разпали се мъст ужасна в душата на Авенир тогава, та прокле с горчиви думи синовете на пламъка. И станаха думите му скорпиони, а мислите му — пепелянки.
И докосна се после с гневна ръка по седемте сенки Авенир — до сенките на синовете се докосна той: и сенките приеха вид на люде. Те бяха снажни и силни, а ръцете им — с мишци на исполини.
И повика Авенир първия от властителите на гръма. Името му бе Авадон, което значи ангел на бездната. Косата му бе от пламъци, а лицето му — гиздаво, като лице на жена. Очите му бяха тъмни като пропаст и пареха.
Като видя гневен Авенира, запита го- ангелът кой го е наскърбил,
И каза Авенир Авадону:
— Авадоне,царюна бездната и властителю на гръма! През себе си трябва да мине живият и да не плаче по мъртъвци. Ето — тези сенки, те са наши слуги. Просторни бяха небесата за седмината синове на пламъка, за владиците на гръма и за вождовете на божия меч. Тесни са те за Авеннра — и няма място за мене тук. Да съградим ново небе, земя да съзидаме — и да въплътим създания там! За творчество жадува бащата на светлината — и за път, по който няма умора, за бездни, издън които не поглежда изход. Авадоне, ела с мене — ти и твоите пълкове!
И поведе Авадон шестимата владици на гръма и пълковете на мълнията с тях.
И страх налетя върху вселената, леден страх.
И трая седем луни.
А когато се завърши седмата луна, стигна до Саваота гласът на небесния смут — и закле се бог в името си, че ще накаже своя син.
И клетви горчиви промълви тогава.
Авенир стана мрачен като здрач, лицето му -тъмно, а сърцето му закоравя, Прокоба божия надвисна над света — и Авенир биде наречен Сатанаил, което значи враг на Силния.
Тогава създаде Сатанаил небето с неговата звездна плащаница, тайнствените писмена на зодиака и седемте седалища на слънцето. И създаде още земята — с живота, кипящ в растенията; мътното алое с неговата миризма и огнения храст с неговото великолепие.
И насади Едема с неговите чарове. И река направи да тече низ Едема: река, която протича в четири потока.
И погледна Сатанаил делото на ръката си.
И всичко бе хубаво.
И усмихна се Сатанаил.
И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона огън, вятър, вода и пръст, на ги закле със заклинанието на пръвния хаос — и създаде от тях човека.
Но човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи човека. Стоеше човекът хубав, като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него.
И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух. Смили се външният и даде на човека небесна душа, но дух му не даде.
Защото върху земята п небесата на Сатанаиля духът не можеше да живее.
Но закле се Адонай в седмото от своите имена, че ще даде дух на човека, когато мине през бездната, земята и трите небеса.
Тогава оживя човекът и даде му Сатанаил име Адам, което значи роден от земя, защото от пръст го бе направил.
А човекът бе самин н тъжеше.
... И видя една сутрин Адам пред себе си жена, облечена в одежди от слънце — и диадема от смарагд на челото й. А върху диадемата пишеше: Тайна.
Източник: Рикардо


Тагове:   ЦАР,   МрАкА,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 10660963
Постинги: 5188
Коментари: 10048
Гласове: 18016
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031