Легендите за османското присъствие в кулата са исторически верни, но реално погрешно представят архитерктурната и историко-културната значимост на кулата. Общо известнен факт е ранните византийски съоръжения за наблюдение по високите склонове на Родопите са минавали последователно в български, византийски, пак български и накрая в османски ръце. Във всички исторически и научнопопулярни писания кулата се споменава съвсем сериозно като османска постройка. За жалост това не е така и жалко, че няма компетентни лица, които с исторически и архитектурни аргументи да решат спора за произхода на сградата.
Истината е, че кулата като сграда има късновизантийски произход. Градежа й напълно съвпада по архитектурна специфика с църквата и имотите на Белащенския манастир. Строежът е предприет от Никифор Ксифий, още по времето на неговото управничество в областта Филипополис.  Видна е употребата на римски сводове в градежа на вътрешните отвори на мазгалниците, по късно видоизменени от турците в същински мазгалници. В по-ново време турците променят някои от сводовете като този на семерната стена с остра куполна форма, чийто елементи носят изцяло белезите на арабското архитектурно наследство. Използвани са подобен тип тухли, но с различен цвят и произход, наредени са водоравно, а не тангенциално, както при останалите отвори. Това показва, че северната стена в по-късно време е имала обредни религиозни функции за турците. Свидетелство, че този островърх свод на северната стена е построен по-късно са гладките, но сравнително поостри ръбове на по-късната дзидария на свода. За сметка на това другите отвори в западната стена, които са идентични с тези на източната, се характеризират с очукани и силно ерозирали тухли, което е белег за тяхната занчителна давност, още от времето на самия строеж на кулата.