Историята на Лондонското четириевангелие от горящия Търново, през Молдова и Света Гора, та чак до Лондон, само показва каква е интригата на цялата писмена традиция на старобългарските автори и царе. Вкопчена в своето мъртво съществувание и провизорно съвременно присъствие, гръцката империя на Византия в лицето на нейния пазител Света Гора продължава да пази или по-точно да децинформира за богатствата на античния свят. Няма да се учудя ако там присътват и древни папируси от Александрийската библиотека преди пожара. Чудя се за какво е това Юнеско, щом не може да приватизира книжнината на тези манастири, голяма част от които са изгорили своите книги със свещните си пламъци. Хем се чудя на лицемерието на Юнеско, хем се ядосвам на прекалената и тъмно-мътна свободолюбимост на ортодоксалната манастирска воля да стиска книги с общочовешко значение зад дверите на мухлясали хранилища без погледа и грижата на консерватора.
Кажете ми не е ли това варварство, което бе приписвано на нас българите и от което Византия бе разгромена от турците.

И когато Англия още не знаела дали ще роди своя велик крал Хенри 8, а германците все още говорели с конете си, българите имали писменност и царски династии от столетия и дори хилядолетия.
Евангелието на Иван Александър е ценен книжен паметник за величието и самобитната култура на българските царе от Второто Българско царство.
Мистификациите свързани със Света Гора продължават вече твърде дълго. Цялото българско общество не знае нищо конкретно за своя манастир Зограф в Света Гора. Тези мистификации се поддържат както от страна на светата обител, така и от страна на самите нас. През 1997 е организирана изложба в Солун и е издадена книга за манастира, но подобно събитие е абсурд да се случи у нас. Ето това е истината. Някой ни държи далеч от истинските български неща.

Изображението на царя в Бачковския манастир


Иван Александър цар




Лондонското четириевангелие - изображения




Света Гора

Св. Йоан - икона от 16 век в Света Гора

Аврийската чудотворна икона на Св. Георги Победоносец от XII-XIII в.

Като гледам ликовете на Иван Александър на ченвероевангелието, все едно познавам своя си образ. И особено с побелялата коса, избедняла лице с възрастта и леко прибраните не много големи очи... Да не ми е някой предтеча, ей :)))))))))))))

Сигурно е така - Войнов - няма начин да не носиш дори частичка от всички твои царе - доста семе са ръсели като достойни владетели, това едно и второ, щом толкова приличаш- приликата не е случайна.