Прочетен: 12010 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2015 19:08
Глаголицата е една от старобългарските азбуки познавани през началния период на българското съществуване. Глаголицата е съвсем ново писмо, твърде отличаващо се от гръцкото в двете му форми – скорописно и унициално. Тя е нова съпоставка с известните азбуки и преди всичко в сравнение с гръцкото писмо. За неин създател се смята Кирил. В последно време възникват много хипотези свързани с произхода и значението на глаголицата. Най-интересната от тях е, че в основата й са залегнали три елемента със символично значение – кръст, кръг, който бива символ на вселената, и триъгълник, символ на Троицата. Несъмнено е едно – че глаголицата е напълно, съзнателно самобитна азбука и нейната “осветеност” е подчертана от великият и създател чрез изобразяването на първата буква А като кръст. Според много изследвания първите български писатели в Охрид и Преслав пишат на глаголица. На глаголицата със свещените букви на Кирил и Методий са написани книгите, които княз Борис е приел от следовниците на Първоучителите. На глаголица Климент Охридски създава първите оригинални старобългарски проповеди; чрез нея се учат хората. Предполага се, че и на глаголица е било написано и Учителското евангелие на Константин Преславски. Тя също напомня по графика от части на етиопско писмо, с някои елементи – еврейското, а с други – гръцкото скорописно писмо. Тя обаче не подражава на нито една азбука и не заема нито механично знаци от нито една азбука. Глаголицата е наистина ново писмо като цяло, плод на могъщ творчески труд. Начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща идея.
6.Кирилицата
Днес кирилицата се смята за една от основните старобългарски азбуки. Счита се, че покрай създаването на глаголицата се появява и създаването на кирилицата. Според исторически данни първите кирилски книги се създават след 893 год., когато настъпва “златното време” на българската писменост и просвета. В научните среди се обяснява, че глаголицата е заменена с кирилица поради най-различни причини – най-често със създалата се вече дълга практика да се приспособяват гръцките букви към славянската реч; или с волята на Симеон да сближи славянското писмо с гръцкото, с натиск от Византия и др. Кирилицата има дълга история. Най-старите кирилски ръкописи, стигнали до нас, са от началото на XI, ако не и от началото на Х век. Те могат да ни дадат представа за първоначалния вид на преславската кирилица. Смята се, че тя възниква в Преславската област в началото на Х век. Формира се на основата на гръцкото литургическо писмо и на глаголицата. Най-ранните надписи на кирилица се появяват в областта на Преслав и това е показателен факт. Кирилицата е немислима без глаголицата, защото глаголицата чрез делото на Кирил и Методий и техните ученици прокарва пътя на славянското богослужение, на нея се полагат основите на славянската книжнина. Затова в чест на Кирил новата азбука бива наречена “кирилица”.
7.Сравняване на двете азбуки
По произхода на глаголицата се спори повече от столетие и нейният първообраз е търсен в какви ли не азбуки и знаци. Приемницата на глаголицата – кирилицата има по-дълга история. Представа за нейният първоначален вид могат да ни дадат най-старите кирилски ръкописи достигнали до нас през X-XI век.Изследванията показват, че в Охрид и Преслав първите български писатели пишат на глаголица, докато кирилицата възниква в Преславската област в началото на X век и се формира на основата на гръцкото литургическо писмо и на глаголицата. При направено графично изследване на писмените знаци на Кирилицата и Глаголицата се стига до заключението, че те са взети от по-старата писмена система на българите, състояща се от 132 знака, т.е. направена е писмена реформа. Кирилицата съдържа 58 знака от писмената система на старите българи, а глаголицата съдържа в основната си графична конструкция 44 знака от писмената система на старите българи с добавени кръгови графични допълнения на някои от знаците.04.03.2011 16:54
