Постинг
21.08.2009 17:21 -
Кирил и Методий не са стъпвали в България
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 3470 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2009 17:40
Прочетен: 3470 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 21.08.2009 17:40
Превратът в религията по времето на Борис е най-мрачния период в българската история. Колобрите са изклани до крак и спират да съществуват. Суверенът е истински суверен. Всеки външен или вътрешен на България поданник е изпитвал ужас в този период да доближваа границите. Политическият антагонизъм между България и Византия е в пълна сила. Самият монарх Борис заради извършените деяния по жестокото покръстване сам не загубва за малко разума си. Кирил и Методий не са стъпвали в България. Част от куберовите българи са се присъединили към земите на България, друга част от която са самите солунски братя се интегрират успешно във византийския етнос в земите край днешен Солун, а трета част край земите на Охрид и днешна Македония са присъединени трайно от Пресиан и управлявани от Борис.
Слде приемането на християнството Византия тържествува, че изпълнява заветната си мечта по покръстването на варварските си съседи и се опитва да държи във религиозен вакуум българите, като желае да ги принуди да въведат гръцкия език. Кланета и ужас се ширят навсякъде по страната. Целият български елит е изклан, за да се пресече всяка съпротива. Всяко сложно семейство неприело вярата и култ към езичеството е било изклано. Византия е стъписана.
Борис прави още едно колосално нововъведение. Открива книжовна школа в Плиска, опирайки се на учениците на Кирил, от която Симеон прави третия университетски център в света, премествайки я в Преслав. Това е причината след Симеон и неговия син Петър, Иоан Цимисхи да унищожи и подпали Преслав, макар една част от неговата книжнина да отпътува за Киев, друга бива опожарена, а трета да бъде спасена от българите. Причината е, че Византия е против културно-историческия и кижовен растеж на България.
В никоя мисия Кирил и Методий не посещават България, което показва, че те са имали поведението на романизирани дипломати и са изпълнявали указанията на имперския двор.
Хората, които пишат българска история са специалисти по писане на детски приказки, а не историци.
Не е възможно Кирил и Методий да нямат мисия в България и сами да идват в България, когато те самите се подчиняват на дипломатическия етикет и в качество на дипломати от кариерата стриктно изпълняват своите императорски мисии.
Не е възможно тяхната мисия в славянските княжества на Великоморавия и Панония да търпи пълно фиаско и те да се подслоняват в България, когато тяхната родина е Византия.
Изгонените ученици са славяни и се приятяват в България, заради риск за живота си. Както се вижда не интереса на Византия да образова българите е водещ, а по-скоро желанието й да се противопостави на интересите римо-католическата схизматична църква. Като основен враг България не е сред държавите с каквито и да е приоритети във културен и политически план.
България по времето на Пресиян и Борис.
Слде приемането на християнството Византия тържествува, че изпълнява заветната си мечта по покръстването на варварските си съседи и се опитва да държи във религиозен вакуум българите, като желае да ги принуди да въведат гръцкия език. Кланета и ужас се ширят навсякъде по страната. Целият български елит е изклан, за да се пресече всяка съпротива. Всяко сложно семейство неприело вярата и култ към езичеството е било изклано. Византия е стъписана.
Борис прави още едно колосално нововъведение. Открива книжовна школа в Плиска, опирайки се на учениците на Кирил, от която Симеон прави третия университетски център в света, премествайки я в Преслав. Това е причината след Симеон и неговия син Петър, Иоан Цимисхи да унищожи и подпали Преслав, макар една част от неговата книжнина да отпътува за Киев, друга бива опожарена, а трета да бъде спасена от българите. Причината е, че Византия е против културно-историческия и кижовен растеж на България.
В никоя мисия Кирил и Методий не посещават България, което показва, че те са имали поведението на романизирани дипломати и са изпълнявали указанията на имперския двор.
Хората, които пишат българска история са специалисти по писане на детски приказки, а не историци.
Не е възможно Кирил и Методий да нямат мисия в България и сами да идват в България, когато те самите се подчиняват на дипломатическия етикет и в качество на дипломати от кариерата стриктно изпълняват своите императорски мисии.
Не е възможно тяхната мисия в славянските княжества на Великоморавия и Панония да търпи пълно фиаско и те да се подслоняват в България, когато тяхната родина е Византия.
Изгонените ученици са славяни и се приятяват в България, заради риск за живота си. Както се вижда не интереса на Византия да образова българите е водещ, а по-скоро желанието й да се противопостави на интересите римо-католическата схизматична църква. Като основен враг България не е сред държавите с каквито и да е приоритети във културен и политически план.
България по времето на Пресиян и Борис.
ЕДНО НЕЗАБРАВИМО УСЕЩАНЕ - КОНЦЕРТ НА ОР...
Светите братя Кирил и Методий - покрови...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА ЦЪРКВА" И КУЛ...
Светите братя Кирил и Методий - покрови...
ЗА "СЛАВЯНСКАТА ЦЪРКВА" И КУЛ...
Евроатлантизъм на Балкана
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Кирил и Методий в България [редактиране]
Историческата наука все още не е потвърдила окончателно информацията, че братята са посещавали България и са проповядвали в югозападните ѝ краища. Като видни дипломати на Империята те при пътуванията си вероятно не само не биха отбягвали една от най-влиятелните държави в Европа по това време, но предвид българският им корен, интензивните отношения с Византия и ранга им в дипломатичаските среди, съвсем не е изключено сами да са имали посещеня в българсият владетелски двор. От друга страна сведенията за т.н. Брегалнишка мисия и тяхната работа в този български край около 856 г. не могат да се игнорират с лека ръка. Това е напълно логично начало на тяхната дейност и пръв опит потвърдил успеха на начинанието, отговарящо както на византийските интереси така и на плановете на българският владател. Тъй като такава мисия в българските земи, разпространяваща имперското християнско влияние, не може да стане без, макар и неофициалното, одобрение на Борис I не бива да се изключва и възможността там те да са се срещали и с българския владетел, който да им е дал допълнителна мотивация за великото начинание предвид бъдещите му политически ходове. Тогава е съвсем обяснимо внезапното оттегляне на братятя от бляскавата им аристократична кариера и захвещането на едно изключително трудно и осъдено на неуспех без политическа подкрепа дело.
През 881 г. Методий пътува от Великоморавия до Цариград и обратно, но не по обиколния път през Венеция, а по прекия път през България. Тогава той прекосява два пъти сраната и е установена връзка с Борис I. Владетелят бива осведомен как се развива славянската книжовност в централна Европа и е осигурена неговата подкрепата за учениците на Методий.
Опазването и разпространението на славянската писменост е плод на усилият накирило-методиевите ученици, намерили в България закрила от гоненията на немските духовници също говори в подкрепа на това. Не е случайна тезата, че някои от тях най-вероятно са българи от Мизия и Македония, напълно възможно от семейства на българската аристокрация живееща в страната или извъв нея. Тяхната съдба е следена от двора и при гоненията той не остава безразличен и именно в България, а не във Византия например, те намират защита и всестранна държавна подкрепа довела до успешен завършек делото на светите братя.
цитирайИсторическата наука все още не е потвърдила окончателно информацията, че братята са посещавали България и са проповядвали в югозападните ѝ краища. Като видни дипломати на Империята те при пътуванията си вероятно не само не биха отбягвали една от най-влиятелните държави в Европа по това време, но предвид българският им корен, интензивните отношения с Византия и ранга им в дипломатичаските среди, съвсем не е изключено сами да са имали посещеня в българсият владетелски двор. От друга страна сведенията за т.н. Брегалнишка мисия и тяхната работа в този български край около 856 г. не могат да се игнорират с лека ръка. Това е напълно логично начало на тяхната дейност и пръв опит потвърдил успеха на начинанието, отговарящо както на византийските интереси така и на плановете на българският владател. Тъй като такава мисия в българските земи, разпространяваща имперското християнско влияние, не може да стане без, макар и неофициалното, одобрение на Борис I не бива да се изключва и възможността там те да са се срещали и с българския владетел, който да им е дал допълнителна мотивация за великото начинание предвид бъдещите му политически ходове. Тогава е съвсем обяснимо внезапното оттегляне на братятя от бляскавата им аристократична кариера и захвещането на едно изключително трудно и осъдено на неуспех без политическа подкрепа дело.
През 881 г. Методий пътува от Великоморавия до Цариград и обратно, но не по обиколния път през Венеция, а по прекия път през България. Тогава той прекосява два пъти сраната и е установена връзка с Борис I. Владетелят бива осведомен как се развива славянската книжовност в централна Европа и е осигурена неговата подкрепата за учениците на Методий.
Опазването и разпространението на славянската писменост е плод на усилият накирило-методиевите ученици, намерили в България закрила от гоненията на немските духовници също говори в подкрепа на това. Не е случайна тезата, че някои от тях най-вероятно са българи от Мизия и Македония, напълно възможно от семейства на българската аристокрация живееща в страната или извъв нея. Тяхната съдба е следена от двора и при гоненията той не остава безразличен и именно в България, а не във Византия например, те намират защита и всестранна държавна подкрепа довела до успешен завършек делото на светите братя.
2.
анонимен -
РЕ:
01.07.2010 11:39
01.07.2010 11:39
"Хората, които пишат българска история са специалисти по писане на детски приказки, а не историци. "
Е то добре, че сега сте едни историции...как ли щяхме да живеем без вас. Ужас!!!
цитирайЕ то добре, че сега сте едни историции...как ли щяхме да живеем без вас. Ужас!!!
Търсене