Обречена на думите Обречена на думите
във свят един кристален,
ти луташ се из лабиринтите,
в спомените на живот печален,
Откъсната от този свят
и тлееща в едно мечтание
на чистите полета,
илюзиите са твоите морета,
в които ти потъваш
далеч от светът в несрета.

dobro utro apolone...stih4eto e v unison s nastroenieto mi...i az sam tajna... igi

ne badi tajna - vsi4ko e nared

realnost e tazi kartina, v koiato vijdam sebe si-no kak da se izmakna ot iluziornia sviat, kogato e taka xubavo da se nosish na krilete na mechtite, taka krasivo da viarvash v chudesa,da zabravish pechal i nesreta-ima li rezepta,poete?A moje bi iz labirintite shte se sreshnat srodnite dushi, za koito realnostta e neponosima?